Начало » Новини » Интервю
11.12.2017 г.

Родна биофермерка победи в конкуренция с 450 европейци за обмяна на опит с Китай

Пратеник с мисия
Родна биофермерка победи в конкуренция с 450 европейци за обмяна на опит с Китай

Европейската група заедно с домакините си от Китай

Преди месец биологичната производителка от Радомирско Ирина Ризова се завърна от Китай, където заедно с колеги от Европейския съюз в продължение на три седмици са посетили десетки иновативни стопанства, голяма част от които се занимават с органично производство. Самата Ирина е архитект по професия, но преди 4 години се захваща с биологично производство и днес върху 45 декара отглежда биологични орехи, лешници и череши в радомирските села Извор и Поцърненци.

Преди няколко месеца тя участва в конкурс на Европейската комисия, насочен към млади фермери, част от инициативата „Един Пояс Един Път“ за обмен на технологии, ноу-хау, стоки и услуги с Китай. Един от съорганизаторите на този конкурс е Европейската организация на младите фермери, в които България и Румъния все още не членуват със свои организации. Въпреки това в конкуренция с 450 фермери от Европейския съюз Ирина печели и попада в групата от първите 10 млади земеделски производители, които посещават десетки стопанства в различни китайски провинции.

Освен българката в групата участват още фермери от Ирландия, Гърция, Полша, Великобритания, Дания, Холандия, Италия и Естония.

Самият проект ще продължи 18 месеца и освен посещения в Китай са предвидени визити и от страна на китайски млади фермери в различни държави от Европейския съюз.

Азиатската държава има интерес да заимства европейски практики за контрол на качеството, както и да използва географски наименования за продуктите (GI geographical indications), които са гаранция за качество и имат висока маркетингова стойност, посочи за Синор.БГ Ирина Ризова. В това отношение потенциалът за търговско сътрудничество между България и Китай е голям, тъй като представата на бизнеса от Китай и Западна Европа е, че в България храната е чиста, а земята не е замърсена и изтощена от интензивното земеделие, посочи биопроизводителката.

В тази връзка Ирина дава и предложения към българската администрация, свързани с директния стокообмен между двете държави. За съжаление в списъка със 100-те защитени географски названия, включен в договора, който е подписан тази година между Европейския съюз и Китай, не присъства нито един български продукт с географско название, въпреки че в Китай добре познават българското розово масло и кисело мляко.

Ако България успее да защити поне част от уникалните български продукти в споразумението, това ще гарантира дългосрочна и устойчива перспектива за нашите производители, посочи Ирина Ризова. Според нея развитието на биологичното и органично земеделие и преработката на тази продукция би дало голям тласък на малките и средни производители и би осигурило дългосрочна, позитивна перспектива за българското селско стопанство.

„Китайското правителство добре осъзнава, че производството на зърнени култури е важно, но не е необходимо да бъде приоритет дори и за най-многолюдната страна в света“, посочи фермерката.

Китайският опит в областта на органичното селско стопанство за Ризова е бил от съществено значение, тъй като азиатската държава прилага изключителни иновации и нови екологични практики. Като например фермата за чай, разположена в южната провинция Гуанкси, която изцяло е биологична. Хитът в нейното производство е черният чай, който престоява цели 3 години в специални сухи приземни помещения, така че ензимът успява да се разгради. Цената на този чай е съизмерима с тази на златото, тъй като половин килограм от него се продава за 460 долара (3 хил. юана).

Интересна иновация в тази ферма са и соларните лампи, които привличат вредителите по чая и ги унищожават. Соларните лампи е китайска иновация, която би могла да се приложи и в България.

Освен с биопроизводството на ориз китайците са изненадали европейските си гости и с крупни оранжерии на аквапоника, в които се отглеждат сладки картофи, марули и други зеленчуци.

Представен е бил и демонстрационен център за вертикални ферми, което според азиатските земеделци ще бъде и бъдещето на селското стопанство. Поради разрастването на населението и отнемане на все повече земя за градски цели азиатските фермери ще търсят и алтернатива в този вид оранжерийно производство.

Предприемчив китайски бизнесмен пък се е захванал с отглеждане на нови селекции прасета, като купува селекционният материал от всички краища на света - Канада, Южна Америка, Европа и др. Кръстосвайки различни породи свине, днес неговата ферма се е превърнала в развойна база за селектиране на животни, които изцяло се отглеждат по биологичен начин, посочи още Ризова. Фермата се захранва с биогаз от биологичния отпадък.

Земята в Китай е държавна собственост и се отдава на земеделците за период от 30 години, като самите фермери могат да решават сами какво да правят с нея – дали да я обработват или да я отдават под наем на по-големи кооперативи. Китайското правителство вече не гледа на индустрията и земеделието поотделно, а желанието е да да бъдат интегрирани в една система. Научните институти разработват новите технологии и приложения в земеделието, вертикални градини без почва, аквапоник, така че наука и бизнес активно да си помагат в развитието.

Според Ирина, ако България засили биологичното производство, което носи по-висока принадена стойност, фермерството и преработвателният сектор биха спечелили, тъй като в момента българското кисело мляко в Китай се прави по рецепти, които нямат нищо общо с патентования в Япония роден продукт. Българските вина също имат потенциал за намиране на пазари, стига да се наблегне на високия клас продукти.

Като пратеник на България Ирина е успяла да представи потенциалните възможности за развитие, тъй като и в Китай, и Европа проблемите с отлива на младите хора от земеделието е огромен. Дали страната ни би могла да излъчи по света повече пратеници като Ризова и кога това би станало държавна политика, зависи само от родните управници, защото предимствата на екологичното земеделие са неоспорими, но засега ги популяризираме само благодарение на Европейския съюз.

Екатерина Стоилова

Родна биофермерка победи в конкуренция с 450 европейци за обмяна на опит с Китай
6656

Коментари (0)

Моля отбележете, че не сте робот.

Последни материали
Виж
Чилийски шницели
Средни цени на цяло агне в страната
Чумата по дребните преживни животни още не се отразява в цената на агнетата
Тагетес или турта – цвете, билка и биопестицид
Слагат информационни табели, предупреждаващи за опасността от Африканска чума по свинете
Умъртвени са всички животни от последните 3 стада в село Шарково
БАБХ
Въведена е забрана за движение на външни хора в 3-километровия периметър около Шарково
Свързани материали
Виж
Време е за засяване на пекинско зеле
Политики
Една трета от българския тютюн може да бъде изнесен в Китай
За всяка отделна пратка БАБХ ще издава официален фитосанитарен сертификат
България и Китай подписаха протокол за фитосанитарните изисквания за износ на белено слънчогледово семе
Решения на Министерския съвет
България и Китай ще си партнират в областта на науката и технологиите през следващите 5 години
Репортаж от едно българско село
Само от българската марка „Момчиловци“ в Китай отчитат оборот от 910 млн. долара през 2017 година
Селскостопанска академия
Българският институт по почвознание ще си сътрудничи с колеги от Китай
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2018

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам