Докато в България сме царе да пилеем биологичните отпадъци от земеделието, холандците са лидери в пълноценното им оползотворяване, превръщайки боклука в нов тип енергия, продукти или суровини. Неслучайно днес цели 25 процента от икономиката на Холандия се пада на кръговата, или „зелената“ икономика, изградена върху иновациите. Това посочи в лекция пред фермери и студенти д-р Емил Вубен, доцент по стратегическо управление във Вагенингенския университет в Холандия.
Дали ще използват повторно земеделската продукция за производство на горива, лекарства, торове и биоразградими пластмаси или ще търсят иновативни решения за пълноценното оползотваряване на други природни ресурси, основната цел за холандците е чрез цялостната преработка на продукцията да се ограничат максимално вредните емисии в името на чиста околната среда.
И понеже една малка държава като Холандия сама не би могла да намали вредните парникови емисии, затова учени и политици са започнали да споделят своя опит с останалите държави от Европейския съюз. Целта е посланията на кръговата икономика да достигнат до останалите държави по света, защото това е „златна“ инвестиция за бъдещето. По всички прогнози през 2040 година населението на земята ще достигне 9 милиарда души, а при намаляващите природни ресурси изхранването ще стане огромен проблем за човечеството.
Според Емил Вубен всяка държава би могла сама да определи в кои насоки да развива кръгова икономика, без да се разпилява, защото иновациите са скъпи и изискват значителни капитали. Целта е да се инвестира в производството примерно на един или два вида отпадни продукти, от които да се извлича максимална полза.
Добър пример в това отношение е изследването на копривата, смятана доскоро само като ненужен плевел. В България например това растение се използва само за храна, отчасти за производство на лекарствени продукти или пък в козметиката. Холандските учени обаче са напреднали изключително много в изследването й, установявайки разнообразното й приложение в различни сектори от икономиката. Преработена в целулоза например, копривата успешно може да се използва за производство на дрехи. Съдържащата се в нея мравчена киселина пък е изключителен източник на енергия, която може да се използва за задвижване дори на градски автобуси, посочи Емил Вубен.
Подобен експеримент в момента се прави в Айнтховен, където с финансовата помощ на общината и държавата учени изследват икономическата ефективност от евентуалното масово отглеждане на копривата и използването й като енергия. Проблемът е, че задвижваните с подобно биогориво автобуси трябва да използват и друг вид акумулатори, затова този експеримент все още не е приключил.
Холандците са известни и с масовото отглеждане на картофи, от чиито отпадъци се произвеждат необичайни за нас продукти. Всички знаем колко полезен е торът от обелките на картофите или пък използването им като мулч при отглеждането на други растения.
Върхова технология е приложена и с повторната преработка на отпадната вода от фабриките за производство на картофен чипс. От нея се произвежда биоразградима „пластмаса“, получена чрез кондензация. Именно така са получени и биоразградимите опаковки на шоколадовия десерт „Марс“ (MARS), които не замърсяват околната среда“, а в същото време използват пълноценно съставките от картофената вода вместо да се изливат в реките“, посочи още Вубен.
Стотици примери на кръгова икономика има в животновъдството, където отпадъците са основен източник на биогорива и друг вид енергия. В самата Холандия работят 143 групи за зелена икономика, където учени и бизнес намират нови решения за повторната употреба на отпадъците от селското стопанство. Като например производството на култивирани гъби от утайките на кафе или пък различните приложения на водораслите.
Големите компании в Холандия също заделят значителни средства, защото всяка екологична практика би послужила като ноу-хау и за други държави, които искат да прилагат кръгова икономика.
Интересен е моделът на германския гигант РАУ Rau GmbH, който сам предлага на снабдителя си „Филипс“ Philips да купува от него услугата светлина вместо крушки. „Филипс“ отдавна инвестирани огромни средства за рециклиране и повторна употреба на осветителните и други електрически уреди. Именно затова и РАУ прилага новия модел за покупка на услугата светлина, защото чрез нея са калкулирани всички иновации, свързани с икономии и повторно използване на старите уреди.
Към подобни практики се стремят и други гиганти като „Кока-Кола“, „Данон“ и др.
Във време, когато Холандия е превърнала кръговата икономика в свой идеал, правителството застава плътно зад учени и бизнес, като държавната политика е насочена към стимулиране на нейните структури. Дали холандският опит ще намери почва у нас, зависи от това как бизнесът ще подходи към новите цели за опазването на околната среда.
Екатерина Стоилова
