Всички сме наясно, че торфът е ценен тор. С негова помощ увеличаваме достъпа на кислород до почвата и тя става по-ронлива и удобна за обработка. Освен това прегорялото органично вещество се използва, когато трябва да бъде повишена киселинността на почвата, а антисептичните му свойства подпомагат борбата с вредните за култивираните растения гъбички в пръстта.
У нас обаче торфът не е на особена почит, при това не само защото залежите са оскъдни и няма откъде да се осигури – за максималното му оползотворяване като тор не е достатъчно просто да го разхвърляме в градината и да прекопаем почвата. Наистина торфът съдържа много азот, но той е във форма, недостъпна за растенията. Затова, ако просто посипем с него лехите, ефектът няма да е кой знае какъв, но ако го смесим с други органични или с минерални торове, ползата ще бъде огромна.
Този тип смеси действат на градината като вълшебно хапче най-вече заради порестата структура на торфа, който задържа всички останали вложени торове, като не позволява на водата да ги отмива.
Освен това различните видове торф трябва да се използват според целите, които сме си поставили. Най-общо той се дели на 3 вида – минимално разложен повърхностен торф, напълно разложен в долните пластове и преходен, разложен в средна степен. За подхранване най-подходящ е напълно разложеният, докато другите 2 вида се използват само за мулчиране на лехите и околостъблените кръгове на овошките.
