Торфените смески

За разсада вместо обикновена торо-почвена смеска, може да използвате и торфена. Към 8 обемни части наситнен торф трябва да добавите по 1 обемна част угнил оборски тор и речен пясък с диаметър на частиците до 3 мм. Смеската се съхранява под навес, за да не се преовлажнява и се покрива с полиетиленово платно, за да не се замърсява с гъбни патогени. Преди употребата й към нея се прибавят минерални торове и смлян варовик.
Трябва обаче да знаете нещо много важно. Недостатък на торфените смески е трудното им навлажняване, когато изсъхнат. Затова трябва да се поддържат винаги влажни. Разсадът, който се отглежда в тях, не бива да се засушава.

Разбира се най-често употребяваната смеска е торовопочвената. Подходящ за нея говеждият тор, който е по- влагоемен. Почвата трябва да е структурна, глинестопесъчлива, без плевели и да е взета от място, на което много години не са отглеждани зеленчуци. Ще припомним и как точно се прави. Почвата и торът се пресяват и се смесват. За гъстите разсади в обемно съотношение 2-3 части угнил оборски тор и 1 част почва. За пикираните смеската се прави от 1 част угнил оборски тор и 1 част почва или 2 части угнил оборски тор и 1 част почва. Практикува се и следното: за сеитба и пикиране на домати смеската е от 1 обемна част угнил оборски тор и 1 обемна част почва, за пикиране на краставиците съотношенеито е 2:1. За пикирания разсад от домати смеската може да се състои от 1 част угнил оборски тор, 1 част структурна почва и 0,5 част пясък. За пикирания разсад от краставици – 2 части угнил оборски тор, 1 част почва, 1 част торф и 0,5 обемна част пясък.
Към торовопочвената смеска преди употребата й се прибавят и минерални торове. Дозите са: 1,2 кг обикновен суперфосфат, 0,3 кг амониева селитра, и 0,4 кг калиев сулфат на 1 м3 смеска. За да се подобри реакцията, добавя се и смлян варовик – 2 кг са достатъчни на 1 кубически метър.