Зимният мраз не е най-доброто условие за живот. На въздействието на ниските температури са подложени всички живи растения. Някои са по-устойчиви, за други обаче се налага всяка есен да се предприемат сериозни защитни мерки. Независимо от всичко сторено, опасността е на лице. Особено реална става тя след краткотрайни зимни затопляния и при повратни пролетни студове. Затова е важно да се знае кога и при какви условия какви повреди са възможни по растенията и да се предприемат съответни мерки.
Затова растенията са си изработили различни начини да облекчат неприятното въздействие на отрицателните температури. Най-хитри в това отношение са луковичните. Те се закопават в почвата достатъчно дълбоко, използвайки за това специални съкращаващи се корени които постепенно ги тласкат в дълбочина през есента и ги изтласкват на повърхността през пролетта. Но не всички растения са си изработили такива механизми срещу студовете. За да предпазим любимите си растения от повреди нека да разгледаме процеса на замръзване по обстойно.
Гибелта на растенията вследствие на студове настъпва тогава, когато острите кристали на замръзналата вода късат стената на клетъчната обвивка (мембрана) и с това преустановяват нормалното и функциониране. Затова от изключително значение за растенията е да свържат водата, намираща се в клетъчния сок, в някои съединения и така да ограничат възможността и да се превръща в ледени кристали и да снижат максимално температурата на замръзване. Освен това растенията, както и другите организми, могат да синтезират стресови белтъчни вещества, които им помагат да преживеят различни неблагоприятни условия. От значение са и много други фактори като достатъчно наличие на фосфати, които са универсален енергиен източник, на калий, който повишава еластичността на клетъчната мембрана, наличието на растителни хормони, активиращи процесите на растеж в корените и младите леторасти т. н.
Но преди да мислим за студената зима хайде да поговорим за прекрасната есен, която тази година беше идеална за подготовка на растенията за зимния период. Плавното понижаване на температурите в продължителен период без слани помага за добрата подготовка на растенията и за максимално усвояване на водата в клетките. За преживяване на неблагоприятните условия растенията са си изработили едно особено състояние, което ние наричаме „покой”. Това състояние е необходимо, за да не се поддадат на провокациите на кратковременните затопляния и да не попаднат под ударите на завърналия се студ. Състоянието на покой е присъщо на цялото растение, с изключение на кореновата система, която практически е по-добре защитена от провокациите на окръжаващата среда.
Независимо от тази естествена самозащита, някои по-топлолюбиви растения, отглеждани у нас (рози, лози и др.), страдат често и от не особено силните зимни студове. Това налага да се покриват с пръст, да се обвиват с изолационни материали и т. н. В относително по-топли зими тези мерки се оказват излишни, но практиката е показала, че трябва да се прилагат всяка есен, за да се избегне изненадата
Общия проблем на повечето растения в края на зимата е свързано най-вече с повреди по младите корени и леторасти. По-малко ще бъдат пораженията върху растения, които са добре наторени с минерални фосфатни и калиеви торове през есента, растения, които са натрупали добри запаси от пластични вещества и най-вече растения, които са с по-дълбока и по-развита коренова система. От засадените през есента растения най-голям шанс да се отърват без повреди при тежка зима имат тези, които са успели да развият мощна коренова система. Особено важен е и снегът. Колкото е по-дебела снежната покривка, толкова температурата в коренообитаемия слой е по-благоприятна и рискът от измръзване на младите корени е по-малка.
Обикновено повредите по растенията вследствие на студовете не се проявяват веднага. Неприятните следи от зимните студове ще се проявяват до края на юли, когато активното сокодвижение е вече налице. След ранните затопляния обръщайте внимание за образуването на ледена кора по стъблата при минусови нощни температури и с всички възможни средства се справяйте с това. Обвивайте, покривайте, но не допускайте образуването на рани по кората на младите дръвчета и храсти. Наблюдавайте и за задържане на вода около стволовете. Понякога това става и на по-големи участъци. Ако след топенето на снега установите задържане на вода, направете с ръчна сонда например 7-10 отвора в почвата на разстояние около 1,5 м от ствола на дървото на дълбочина около 50 сантиметра. След дренирането тези отвори можете да използвате и за дълбочинно подхранване. Когато нямате такава възможност, изкопайте отводнителни канавки.
Тревата трябва да се защити, като периодично се премахва образуващата се ледена кора. След края на трайните студове и стопяването на снега активирайте корените чрез подхранване с комбинирани минерални торове. Появят ли се младите стръкчета, може да направите и първото азотно торене. Наблюдавайте за появата на гъбни болести и нападения от други вредители. Ако се появят, незабавно започвайте борба с тях.
Бъдете готови и не забравяйте, че в началото на пролетта необходимостта от борба с вредителите по растенията се увеличава значително. Очаквайте повече проблеми с розите, клематисите и с някои други топлолюбиви видове. Значителни повреди може да очаквате и при растения с кратък период на покой, какъвто има бадемът, но те са възможни и при други овощни дръвчета като праскова, череша, слива, вишна. Повредата на пъпки и млади корени ще доведе до дефицит на някои активни вещества, които влияят пряко върху общия растеж и състояние на растението. В тези случаи може да прибегнете до третиране с препарати в началото на разпукването на пъпките. Третиране с препарати може да се направи и преди това, ако има прогноза за наличие на късен и силен студ. Използваните препарати са предимно вносни като например епин или циркон, които стимулират синтеза на стресови белтъци за защита на клетъчната мембрана.
Ако искате да избегнете използването на препарати за планираните нови пролетни засаждания, внимателно следете за прогнозата. Не бързайте да засаждате растения рано на пролет особено ако те са доставени от по-топли райони.
