Безсмъртните цветя

Зима е. Зад прозореца треперят клонките на дърветата. Ниско сиво небе. Сняг. А вие седите в своя уютен хол и гледате към високата плетена кошница с безсмъртните сухи цветя. Това не са просто цветя – това са спомени. Спомени за лятото, топлината, слънчевата светлина и цъфтящата градина. За прекрасните растения, които са ви радвале в чудесните топли месеци и за добрите приятели, споделили с вас тази радост. През ХVІІІ и ХІХ век те са наричани “имортели” или безсмъртни. В тези времена популярността им била огромна. Такива цветя са расли в много градини и паркове, от тях са се правели букети и композиции. С тях са обрамчвали картини, изработвали венци и апликации, украсявали гостни и зали. Последвал период на забрава. В 80-90-те години на миналия век започва бум на сухите цветя и популярността им расте непрестанно и до днес.
Безсмъртните цветя пленяват с ярките си, жизнерадостни съцветия. Някои от тях дори след изсушявяне остават живи! Пробвайте да поставите букет акроклинум или смил до отворен прозорец в дъждовен ден или просто да го напръскате с вода. Направо пред очите ви техните съцветия ще оживеят – ще започнат да се затварят. Занесете ги отново в суха и топла стая и те отново ще се разтворят.
Сухоцветните са красиви и в първичния си вид. Те могат да украсят който и да е елемент от градинския ландшафт, било то леха, алпинеум, декоративна ограда, кашпа до стената на дома или окачен контейнер на лоджията.

Един от най-известните родове сухоцветни растения е смилът (Helihrysym). На ботаниците са известни около 500 разновидности, а цветарите отглеждат около 30. Най-известен и красив е Helihrysym bracteatum, наричан още безсмъртник. Това е многогодишно растение внесено в Европа в края на ХVІІІ-ти век от Австрия. В условията на умерения климат може да се отглежда единствено като едногодишно. Много любители на цветята познават това пъстро съцветие приличащо на малки розички. Самите цветчета на растението са дребни, жълти и събрани в диск в центъра на съцветието, подобно на маргаритката.
При безсмъртника съществуват множество сортове. В много цветарски магазини се продават семена за тях: Бяло слънце – с бели съцветия, оранжави, Кралска мантия с тъмни до пурпурно съцветия, Сребърна роза – сребрести и бледорозови, Сафари - с цикламени отенъци. Някои сортове са едноцветни, други са съчетават различини багри. Много интересен е сорта Unwins Sammer Spectrum – с много едри ярки в бяла, розова, жълта, червена и оранжава краска и Sombrero – в нежни пастелни тонове. Растенията от тези сортове са високорастящи – от 90 до 110 см височина.

Малко познати на цветарите са нискорастящите сортове на смила: Chico, Bikini, Sundaze. Всички те имат височина 20 -30 см и при цъфтежа приличат на ярки разноцветни балони. Дори сред едногодишните растения рядко може да се намери толкова обилен, пъстър и продължителен цъфтеж. Спектърът за използването им в градинския дизайн е много широк – лехи, бордюри, рокарии, цветни килими. Освен това те изглеждат прекрасно в сандъчета, кашпи и саксии.
За оформяне на зимни букети често се режат растения от високите сортове, но и от ниските могат да се получат красиви композиции. Докато смилът съхне обаче съцветието му продължава да се отваря. За отрязване трябва да се подбират само наскоро разтворили се съцветия, при които от пъпката са се отлепили само два-три реда листчета.
Изсушаването на смила, както и повечето други сухоцветия е много просто: завържете ги на малки снопчета и ги закачете със съцветията надолу в сухо затъмнено място. Излишните листа от растението е желателно да се отстранят преди сушенето. Това ще улесни работата с тях и ще ги предпази от загниване.

Разказът на смила ще бъде непълен, ако не споменем и други по-малко известни видове, например шлемовиден смил (Helihrysym cassianum). Той образува пищно храстче с височина 20-30 см и с многочислени стръкове, на върха на които се разтварят съцветия с диаметър 1 до 1,5 см, събрани в рехава китка. Листенцата на тези съцветия са оцветени в нежно розово, а в центъра се намира жълто око от тръбести цветове. Съществуват няколко сорта на този вид: Gabriele, Rosabella,Pink Bedder.
Шилолистният смил (Helihrysym subulifolium) пък е с височина 30-40 см. Има много цветни стръкове, покрити в ниската си част с тесни шиловидни тъмнозелени листа. Всеки стрък завършва с яркожълто гладко съцветие с диаметър 1,5 до 2,5 см. Неговите сортове Valentin и Golden Star не се различават много по оттенък и височина.
Пясъчният смил не рядко може да се види върху песъчливи и каменисти почви. Той е многогодишен и образува цветоносни стръкове с височина от 10 до 50 см, които завършват със съцветия – кошнички в жълт или оранжев цвят, събрани в редки китки.

Розовият хелиптерум (Helipterum roseum) е най-известен сред цветарите, които са почитатели на сухоцветните растения. Той е познат и като акроклинум. Съцветията му се състоят от многобройни малки тръбести цветове, с диск в центъра. Листенцата около диска са тънки и сухи. Съцветията на розовия хелихризум удивително наподобяват това на маргаритката. Разликата е в многообразието от цветове при акроклинума. Листчетата от венеца могат да бъдат бели, розови почти червени, а централния диск - жълт или черен.
Окраската на съцветията отличава отделните сортовете на акроклинума: Red Bonnie е червен, Album е бял, а Roseum розов.

Близък роднина на акроклинума е Helipterum manglesii или роданте (Rhodante manglesii). Това е изключително очарователно растение с височина до 30 – 40 см е обсипано с малки съцветия. Листенцата на чашката при него са два типа: едри приличащи на венчелистчета, оцветени в розово и бяло и дребни, сребристи, покриващи пъпката отгоре. Благодарение на тези листенца пъпките на току що разтворените цветчета на родантето приличат на сребърни капки преливащи на слънцето.
Всички описани видове хелиптеруми са едногодишни растения. Посейте семената направо в почвата в лехи или смесени бордюри около морава. Вписват се и в цветните композиции за алпинеуми. При желание можете да ги засадите в контейнери или саксии. Суши се като смила.

Гипсофилата или мишорката (Gypsophila paniculata) е едно от най-ажурните растения сухоцвети. Храстът прилича на изящен пухест въздушев балон с диаметър около 1 м. През юли растението се покрива с многобройни дребни кутийки със семена, които след отрязване се разпръскват по земята.
Мишорката често се отглежда в алпинеуми. Тя е непретенциозна и може да расте на едно място повече от 20 години. Лошо понася пресаждането, когато е възрастна и се нуждае от слънчево място със суха, водопроницаема и некисела почва. За изсушаване гипсофилата се реже в период на максимално цъфтене, а за да се получи възможно най-качествен материал съцветията са сушат веднага след отрязване, поставени във ваза.
Има многообразие от сортове: Bristol Fairy е висок 80-100 см храст с едри бели мъхести цветове, Flamingo е висок до 150 см с розови цветове, Pacifica е до 100 см с много обилен цъфтеж, а Rosy Veil е храст до 30-35 см с мъхести бели, порозовяващи с течение на времето цветчета.

Кълбовидната гомфрена (Gomphrena globosa) е известно растение сухоцвет, внесено от Индия. Рядко може да се види в условията на студен климат, където не всяка година цъфти. Кълбовидната гомфрена представлява относително нисък (от 15 до 40 см), силно разклонен храст, обсипан с топчести съцветия, подобни на детелина. Но за разлика от нея съцветията на гомфрената са украсени в много ярък, наситен цвят – бял, розов, кремав, малинов, червен, виолетов. Твърди са на пипане. Въпреки разнообразието в каталозите на фирмите, в магазините се предлага ограничен асортимент от семена. Сравнително скоро се появи един нов вид гомфрена – Gomohrena haageana. Като цяло тя прилича на предишната, но се отличава с по-голяма височина, с тесни листа и едри съцветия в ярко червен или оранжев цвят. Двата вида изискват едни и същи условия. Семената се засяват в началото на април. В открита почва се засаждат през месец юни. Ако искате да получите растение с възможно по-големи стръкове, трябва да го засадите не в градината, а в оранжерия.

Сребриста целозия (Celosia argentea) е близка родственица на гомфрената, която също води рода си от Индия. Растението е едногодишно и много топлолюбиво. Външно обаче двата вида се различават значително. Стръковете на целозията са сочни, чупливи, неразклонени или малко разклонени. Съцветията се състоят от голямо количество много дребни цветчета с украсен тънък прицветник. Те са във формата на гребен или пък са перести. Многочислените сортове на целозията могат да се различават по височината (от 20 до 100 см) и украсата на съцветията, която бива жълта, розова, червена, цикламена, оранжава, пурпурна.
Независимо от дебелите, хрупкави стъбла, съцветията на целозията добре се изсушават без да губят цвета и формата си. Те са отличен материал за зимни композиции.
В градината целозията може да се види в лехи, в кашпи или контейнери. Въпреки тропическия си произход, целозията добре се адаптира в условията на умерен климат и се чувства прекрасно в дворните градини.