За десет години разходите за засаждане на нови лозя са поскъпнали с близо 40%, затова и фермерите трудно намират средства за обновяване на масивите. Ако през 2003 г. декар ново лозе е струвал като покупка на земя и лозов разсад около 2 200 лева, то сега производителят трябва да осигури поне 3 хил. лева за декар.
Така фермерът Емил Бончев от Сухиндол накратко разказва за трудностите, с които ще се сблъскат предприемачите, възнамеряващи да развиват земеделие в страната.
Заедно със своя съдружник Бончев е започнал да инвестира в насаждения след 2000 г. Преди това е трупал опит като технолог във сухиндолската винарна „Ловико”.
Отказва се от винопроизводството през 2003 г. и се захваща с лозарството, като първоначално започва с 10 декара собствени лозя. Днес двамата съдружници стопанисват 150 декара с разнообразни сортове – от мерло и каберне до мускат и шардоне.
Вчера, на Трифон Зарезан лозарите от Сухиндол за 151-и път отбелязаха традиционния за региона празник. При зарязването на лозите присъстваха министърът на земеделието Димитър Греков, великотърновският митрополит Григорий, официални лица, бизнесмени и гости на Сухиндол.
Лозарският регион е известен в страната с традиционното си производство, датиращо от векове. Днес лозовите масиви в общината се намират върху 4500-те декара, от които 3 500 се поддържат и дават качествено грозде, поясни за Farmer.bg кметът на Сухиндол Пламен Чернев.
Миналогодишната реколта се отчита от лозарите като една от най-успешните. „От декар набрахме 2020 килограма, което не се беше случвало от години”, обясни Емил Бончев.
Годишно от 150-те декара лозя производителите получават между 100 и 200 тона грозде, в зависимост от реколтата. „Знаете, че това е фабрика под небето и невинаги може да се разчита на добри добиви”, обяснява Емил Бончев.
Производителите преработват продукцията си в никополския винпром „Дионисий”, като виното се продава основно в страната. Преди 5 години са изнасяли за САЩ, но след възникнали проблеми с търговския посредник, износът е спрян.
На този етап стопаните нямат намерение да инвестират във винарна, тъй като минималната инвестиция е почти 1 млн. евро, което е непосилно. Нямат амбиции и да разширяват семейния бизнес, защото земеделското производство е рисково и е трудно да се инвестира.
Добрата новина е, че като повечето си колеги от останалите краища на страната и в Сухиндол хората се опитват да съхранят традициите, които поддържат духа във все по-обезлюдяващите селски региони. Защото лозарството освен бизнес е наука, традиция и история, които тярбва да се предават на поколенията, философски заключи местен сухиндолчанин, дошъл от другия край на страната да отпразнува със земляците си на 14 февруари празника на лозарите.
Екатерина Стоилова
