Едрайантус

Когато става въпрос за ефектни цветя, то ттози род е един от подходящите представителите. Той включва 10 вида от семейство Кампануласеа. От тях като декоративни се отглеждат само няколко. Всички те са многогодишни тревисти растения, които в природата успяват при невероятно трудни планински условия. Основното им предназначение е да украсяват алпинеуми.

Един от ценните видове е житнолистният - E. graminifolius. Произхожда от скалистите и каменисти планински ливади в Италия, Сицилия и Гърция. Растенията са много ниски - едва 8 см, но се разстилат на около 20 см. Оформят розетка от тесни заострени като иглички листа, наподобяващи тези на житни растения. Те са сивозелени. Цветовете, подобни на камбанки са виолетови, до 2 см дълги. Изобилно цъфти през периода май-юли.

Най-често се отглежда E. pumilo, който расте свободно в Сърбия и района на Далмация. Растенията са много ниски - 5 - 7 см. Туфичката е компактна, почти кръгла с диаметър около 20 - 25 см. Листата са тесни, сребристо зелени. Цветовете са синьо-лилави, около 2,5 см дълги. Те са почти без дръжки, гъсто подредени в цялата туфа. Появяват се през май- юли.

С най-едри цветове е видът E. serpyllifolius. Разпространен е в целия Балкански полуостров. На височина растенията може да достигнат над 10 см и се разстилат на около 30 см.Листата са ланцетни, тъмнозелени. Цветовете са около 3 см дълги, пурпурно-виолетови. При по-възрастните растения ограждат периферията на туфата. Появяват се през юни на върха на еластични дръжки. Сорт Major е с най-едри цветове. По-рядко се отглеждат E. dalmaticus, както и E. dinaricus, която се среща на варовити почви в планините на Сърбия.

У нас все по-рядко се среща балканският ендемит наричан сръбско звънче или сръбска камбанка – E. serbicus, затова е включен в Червената книга на България. Находищата са в Трънско, Конявска планина и в Голо бърдо, както и в Сърбия. Открива се в скални пукнатини, варовити сухи, силно ерозирани терени от 800 до 1400 м н.в. Листата са тесни, къси, плътно подредени по стъблото. Цветовете са сини камбанки, по няколко на върха на разклоненията. Цъфти през май-юни, а семената узряват през август.септември.

Всички видове едрайантус се развиват добре на леки песъчливи почви, за предпочитане с алкална реакция. Мястото трябва да е слънчево. За размножаване най-често се използват издънки. Тъй като растенията са много нежни, първо трябва да се вкоренят добре в студен парник и чак тогава да се изнасят на постоянно място. Много рядко се вкореняват резници, но това може да стори опитен градинар. Когато се използват семена, те се засяват в много лека почвена смес в култивационни съоръжения. Пониците се пикират в индивидуални саксийки. На открито се засаждат едва след една година, когато се развият добре.