Въпреки че селското стопанство остана един от малкото отрасли в икономиката с положително търговско салдо, от 2013 година насам статистиката не отчита ръст на експорта, докато вносът плавно расте с всяка година. Това сочи анализът на аграрната търговия за 2016 г., подготвен от министерството на земеделието.
Преди пет години страната ни е изнесла храни за над 4 милиарда евро (4 069 012 000 евро), но година по-късно през 2014-а този експорт пада на 3,6 млрд. евро. През 2015-а има лек ръст, достигайки 3,7 млрд. евро, но едва 2016 г. търговците се справят със спада. Тогава се отчита експорт от 4 036 993 000 евро, с което те се доближават до 2013-а, но без да надхвърлят тогавашните стойности.
И докато борбата за външните пазари е трудна и износът не бележи рязък ръст, то родният пазар упорито се налива с вносни храни и вносът върви нагоре с всяка изминала година. Ако през 2013 г. стойността на този импорт е бил 2,4 млрд. евро, то през 2015-а вече е 2,7 млрд. евро, надхвърляйки през миналата година 2,8 млрд. евро.
Търговското салдо също застрашително променя нивата си. Преди пет години износът е превишавал вноса с над 1,5 млрд. евро, докато през миналата година тази разлика се стопява до 1,250 милиарда евро.
Основен партньор на България през последните години остава Европейският съюз, където се реализират близо 80 на сто от хранителните продукти. По предварителни данни, през 2016 г. аграрният стокообмен със страните от ЕС е в размер на 5,057 млрд. евро, което е с 498 млн. евро. или 10,9% над нивото от предходната година. Изпращанията от България нарастват с 16,3% на годишна база, а доставките от ЕС - с 4,9%. В резултат, положителното салдо в аграрната търговия с ЕС бележи двукратно увеличение спрямо 2015 г., достигайки 561 млн. евро.
Най-активен е износът със съседните държави Гърция и Румъния. Интересното е, че българският износ за южната съседка превишава вноса на портокали и зехтин. През миналата година например страната ни е изнесла храни за над 564,7 млн. евро, а е внесла от Гърция стоки за 327,2 млн. евро.
Положително е салдото и с Румъния. Нашия износ надхвъря 459,8 млн. евро, а вносът е за 352,8 млн. евро.
Не така изглежда търговията с Полша, защото през миналата година от там сме внесли храни за 235,1 млн. евро, а сме изнесли земеделска продукция едва за 89,4 млн. евро.
Отрицателно е салдото ни и с Унгария, Холандия, Австрия, Словакия и др.
През 2016 г. обменът на селскостопански стоки с Балканските страни (включително тези от ЕС и Турция) достига 2 366,2 млн. евро - с 4,2% повече спрямо предходната година, в резултат от нарастване както на българския износ, така и на вноса. Положителното търговско салдо за България в аграрната търговия с тези страни бележи ръст от 6,1% на годишна база, до 504 млн. евро.
Основни партньори в аграрната търговия на България сред балканските страни са съседните Гърция, Турция и Румъния, като и при трите износът от България надхвърля съществено вноса от съответната страна. Отрицателно търговско салдо е отчетено единствено при търговията със Сърбия.
България продължава да изнася основно непреработени зърнени и маслодайни култури, на които се държи търговията ни зад граница.
През миналата година този експорт е надхвърлил 2 милиарда евро, заемайки най-голям относителен дял от общия аграрен износ за годината – 49,7%. Най-голям е износът на житни растения (пшеница, ечемик, царевица), представляват 24,9% от общия аграрен износ, следван от този на маслодайните семена и плодове с 16,4%.
Формираното търговско салдо при търговията с живи животни и продукти от животински произход през 2016 г. е отрицателно – внесените меса са с 230 млн. евро повече от изнесените.
През 2016 г. износът на преработени продукти остава без съществена промяна на годишна база, възлизайки на 1 355,8 млн. евро, или 33,6% от общия селскостопански износ. Сред продуктовите групи, включени в този раздел, с най-голям относителен дял от общия селскостопански експорт е този с тютюн и обработени заместители на тютюна – 7,7%, следван от този на хранителни продукти, получени на базата на житни растения, брашна, скорбяла, нишесте или мляко – 5,3%, остатъци и отпадъци от хранителната промишленост; приготвени храни за животни – 4,7%, какао и продукти от какао – 3,9% и др.
