Кога ще цъфнат овошките

Залагането на плодните пъпки, цъфтежът, опрашването и оплождането са основните предпоставки за получаване на плодова продукция. Залагането на плодните пъпки започва от предната година и приключва в началото на пролетта, преди цъфтежа. През годината освен грижи за реколтата, трябва да осигурите и условия за залагане на плодни пъпки за догодина. При недостиг на влага, хранителни вещества и ако дърветата са претоварени с плод, цветообразуването не протича нормално или напълно отпада. Недостигът на листна маса и нейното повреждане от вредител, както и от екстремно високите температури и засушавания, също се отразяват неблагоприятно на този процес. По-силните резитби срещу пълната година допринасят за по-редовно плододаване и получаване на по-качествена продукция. Прореждането на завързите, което често се прилага при прасковата и ябълката, също осигурява залагането на повече плодни пъпки.

Началото на цветообразуването е свързано с буйния растеж. Той се изразява с формиране на връхната пъпка върху летораста, като между листните и плодните пъпки няма видима разлика. След това в бъдещите плодни пъпки започва деление на клетките, те се заоблят и отстрани се появяват малки подутини. Това е началото на цветообразуването. После се формират цветните органи – чашелистчета, венчелистчета, тичинки и най-накрая се образува плодникът с яйцеклетката. Най-рано започва цветообразуването при ореха и лешника – към края на май до началото на юни. По-нататък процесът протича много бавно и приключва чак в началото на следващата пролет. Към края на юни до началото на юли започва цветообразуването при ябълката, крушата, сливата, черешата, вишната и прасковата. Към средата на август в тази фаза встъпват кайсията и бадемът, а към средата на септември – ягодата, малината, къпината и дюлята.

Към края на август до началото на октомври цветните органи на плодните пъпки при черешата, вишната, сливата, прасковата, бадема и кайсията са оформени. Малко по-бавно протича цветообразуването при ябълката и крушата. Цветните органи при ягодата, малината, къпината и дюлята се оформят чак в началото на пролетта, което е свързано и с по-късния цъфтеж при тях.
Върху началото на тези процеси оказват влияние и други фактори, освен видовите особености. Късите клонки при ябълката и крушата и букетните клонки при костилковите, приключват значително по-рано растежа и цветообразуването при тях настъпва по-рано. По-хладното и влажно време през пролетта и в началото на лятото удължава растежа и забавя цветообразуването.

През периода на зимния покой при ниските температури в плодните пъпки протичат сложни процеси, без които те не могат да приключат окончателното си развитие до началото на пролетта. Поради тази причина овощните видове от умерения пояс не могат да плододават при условията на тропика и субтропика, където няма период на ниски температури. В началото на пролетта окончателно узряват прашеца и яйцеклетката и цветът е годен за опрашване и оплождане.