Папратите са едни от най-изящните саксийни цветя. Не всички видове обаче понасят сухия въздух в помещенията. Най-красивият от тях е нефролеписът, който повече от два века е най-предпочитаното растение за стайна украса и същевременно най-малко капризно. Предава особен чар на по-малки помещения, ако е засаден в декоративни саксии.
Нефролеписът не е много придирчив към стайната температура, добре вирее на разсеяна светлина. През зимата се чувства уютно при температура от 13 до 15 градуса. Най-подходящи са помещенията със северно изложение. През лятото изисква повече влага: поливане и оросяване на листата. Не обича варовитата вода. Добре вирее в леки почви – смес от чимовка, листовка и пясък, а ако добавите и торф, ще се чувства отлично. Можете да приложите следната пропорция: 2 части торф, 2 части листовка, 1 част чимовка и 1 част пясък. Ако нямате торф, удвоете листовката.
Размножаване
Размножаването на нефролеписа става главно по вегетативен начин. При този вид папрат то е по-бързо, тъй като основното растение образува стъблени повлекла, способни за бързо вкореняване при допир с почвата. Размножаването може да стане и чрез спори, от долната повърхност на листата, но този начин не е подходящ при домашни условия. Някои видове папрати, като адиантумът, се размножават и чрез разделяне на туфите, но процесът е по-бавен.
Ако е сух въздухът, листата се повреждат
Това красиво листно-декоративно растение трябва да се наблюдава за появата на болести и вредители. При много сух въздух, недостатъчно освежаване и поливане, листата се повреждат. Изсъхналите дръжки се изрязват в основата. Листата не понасят тютюневия дим. Дръжте растението по-далече от източници на топлина и избягвайте да го излагате на пряка слънчева светлина – умерената стимулира растежа му.
През март и септември е добре да подхранвате с тор за зелени растения. Градинарите препоръчват през периода март – септември подхранването да става на всеки три седмици. Най-подходящи месеци за разсаждане са февруари и март.