Ниските зимни температури са един от ограничаващите фактори при отглеждането на овошки. Устойчивостта на растенията на студа се определя преди всичко от биологичните особености на вида. Влияние оказва и правилното отглеждане, в резултат на което растенията добре се запасяват с пластични вещества. Отрупаните с много плод дръвчета, които изпитват недостиг на влага и хранителни вещества са застрашени от измръзвания през зимата. Когато унищожите листната маса заради болести, неприятели или при екстремни засушавания и градушки, също можете да повредите фиданките. Колкото по-дълго и по-добре се запази листната маса през есента, толкова по-добро е запасяването. Измръзвания могат да се получат и при продължително затопляне, последвано от рязко понижение на температурата. Продължителността на въздействие на ниските температури също оказва влияние върху степента на измръзването. Затова при нови овощни градини, трябва да знаете температурните особености на района през последните най-малко 10 години. Ако е имало спадове под критичните граници за даден овощен вид, не засаждайте.
Когато правилно подберете района за отглеждането на култури, измръзванията не са често явление. Плодните пъпки, цветовете и завързите обаче много често измръзват в края на зимата и началото на пролетта, когато температурите се понижат до минус 3-4ºС. Това особено често се получава при видовете, развитието на които настъпва по-рано – праскова, кайсия, бадем, джанка и череша. Изключение в това отношение прави дрянът, цъфтежът при който настъпва най-рано, но измръзванията са много рядко. Късните зимни и ранно пролетни измръзвания се получават най-често в районите с големи температурни колебания, каквито са терените с южно изложение.
Почти не съществуват директни мерки за предпазване на растенията от измръзване. Задимяванията на овощните градини могат да намалят пораженията от пролетните слани, но единственият начин за спасяване на фиданките е правилното райониране на видовете според устойчивостта им на ниски температури и климатичните особености на мястото. У нас могат да виреят повечето овошки, разпространени в умерения климатичен пояс. В Черноморския, Петричко-Санданския, Южно-Родопския, Долно-Маришкия район могат да растат и някои по-южни култури, като смокиня, райска ябълка, нар, дафин, киви и др. Важна при районирането и е надморската височина, близостта до водни басейни, посоката, наклона на терена и др.
Решаваща роля за студоустойчивостта на видовете имат техните биологични особености. Най-издръжливи са ябълката, вишната, сливата и касисът, които могат да понесат понижение на температурите до минус 29–32С. Задоволителна е студоустойчивостта на ореха, лешника, дряна и мушмулата (минус 27-28С). Дървесината на кайсията и бадема също издържа до минус 27С, но плодните им пъпки измръзват при минус 22-24С. Отделните сортове на крушата издържат до минус 26-27С. От дървесните овощни видове сравнително най-топлолюбиви са прасковата, дюлята и черешата (минус 22-25С). Ягодата пък е най- капризна на студ от ягодоплодните култури. Тя измръзва при температури под минус 15С, ако не е покрита с 10-15 см снежна покривка. Под минус 20-23С измръзва къпината, а малината издържа най-много до минус 24-25С. Смокинята, райската ябълка, нарът, кивито загиват под минус 15С, а хинапът издържа до минус 28С.
