Пак ще берете много грозде, стига да не пропускате есенното торене

Истина е че има асми, които с десетки години не са торени и всяка година, кога повече, кога по-малко, раждат. Но истина е и че от лозето всяка година се извличат с реколтата и изрязаните пръчки много хранителни за лозата вещества. Те трябва периодично да се възстановяват в почвата. И тук на помощ идва торенето. Използват се органични и минерално торове. Фосфорните, калиевите и азотните минерални торове е по-добре да се заравят с пролетната обработка на почвата, но за органичните времето им е есента. Тогава ефектът от тях е най-голям, защото през зимата голяма част от органичните вещества се разлагат и така вече може да се усвояват от растенията. Есенното торене е от голямо значение. Не случайно го наричат основно.
Като става въпрос за есенно торене на лозята, не се втурвайте веднага да го правите. За младите лозя, когато е извършено преди засаждането им запасяващо торене, обикновено то е ненужно. По иначе стоят нещата с плододаващите лозя. И при тях то не се налага всяка година. На по-леките глинесто-песъчливи почви към употреба на органични торове се прибягва през 2-3 години, а на по-тежките - през 3-4, дори и през 5. За декар може да използвате по 2-4 тона прегорял оборски тор или компост. От овчия тор отива по-малко - от тон до два. Не е беда ако превишите малко нормата, особено на бедните почви, но обикновено става тъкмо обратното, поради недостиг на тор. В края на краищата всеки тори с толкова с колкото разполага - по-добре по-малко отколкото хич.
Лозата развива дълбоки корени, дълбоко трябва да попаднат и органичните торове. Затова стремежът е да се заорат на не по-малко от 25-30 см дълбочина. В малкото лозе тази дълбочина се постига с права лопата, като торът се разхвърля в средата на междуредието. Още по-добре е ако съчетаете това основно торене с по-дълбоко разрохкване на почвата. Много е полезно, защото с годините почвата в лозето силно се уплътнява. Прави се на 50-60 см дълбочина, подобно на риголването, само че този път пластовете не разменят местата си. Изкопът се прави под формата на траншея на 50-60 см встрани от реда, на дъното на която се разполагат органичните и минералните торове, размесени с почва. Използват се 2000-4000 кг оборски тор или компост или 1000-2000 овчи тор, около 80-100 кг суперфосфат и 40-60 кг калиев сулфат на декар. Естествено е при такава дълбока обработка да бъдат унищожени много корени. Затова то се извършва през две или три последователни години през ред, а в гъстите малки насаждения през два. С тази обработка торовете попадат на голяма дълбочина. Мястото на унищожените корени бързо се заема от нови, по-млади и по-жизнени (виж фигурата).
Така се постъпва и с асмите, които са засадени в редици край пътеки, алеи или стени в дворовете При единичните лози начинът е същият, само че канавката е пръстеновидна на 50-60 см от стъблото.