През април се залагат яйца за люпене като е необходимо да се спазят някои условия: Подбиране на родителското стадо, от което произлизат разплодните яйца. За предотвратяване възникването на заболявания се прилага система от ветеринарно- санитарни мероприятия-миене и дезинфекция на яйцата.
През изтеклите 15-20 години се увеличи интересът към люпене на пилета от кокошки, пуйки, гъски и патици в домашни условия, в малките ферми и от любители птицевъди. Използват се най-различни системи инкубатори, вкл. и малки фабрични или самоделно направени. При някои инкубатори за 300-600 яйца, внесени у нас, липсват точни указания за експлоатация. В редакциите на селскостопанските издания и към специалистите много често се отправят запитвания от читатели и фермери относно някои технологични параметри на инкубаторите, предимно за температурата и относителната влажност на въздуха. Затова отново обръщаме внимание, че люпенето на пилета е последното звено от един технологичен процес, който включва: произход на яйцата, начин на хранене и отглеждане и здравословно състояние на техните родители, съхранение на яйцата, тип на инкубаторите, помещението, в което те се намират, и редица технологични изисквания, които ще опишем накратко. Разплодните яйца трябва да бъдат подложени на предварителен преглед и да се определи пълноценността им преди люпенето. Предварителната оценка включва: оценка по външен вид; оценка на вътрешното съдържание чрез овоскопиране; преглед на вътрешното състояние чрез отваряне на няколко яйца. Сред снесените яйца се срещат аномалии, които затрудняват процеса на люпене, понижава се процентът на люпимост, получава се висока смъртност на зародишите или от тях се излюпват пилета с понижена жизненост (непълноценност).
Избор на яйца:
Яйцата за люпене се избират по маса (тегло), черупка и вътрешно съдържание. МАСА. Теглото на яйцата е от важно значение за люпенето. То се предава по наследство и е характерно за всяка порода или хибрид. В миналото като стандартно тегло за кокошките от яйценосните и общоползвателните породи се приемаше границата между 55 и 60 грама, но не по-малко от 50 грама. Сега в стандартите на всички страни с оглед да се запазят характерните качества за всяка порода са посочени минималните тегла на яйцата за люпене. Люпенето на по-едри яйца представлява подбор на бъдещите носачки и петли. Яйцата с тегло около стандартното имат винаги по-добра люпимост в сравнение с по-дребните или по-едрите яйца. По-дребните яйца се люпят няколко часа по-рано, а едрите - по-късно от стандартните яйца.
ФОРМА НА ЯЙЦЕТО. Формата на яйцето може да бъде най-различна и зависи от произхода и режима на хранене и отглеждане на птиците. Пълноценното яйце има правилна форма. Като ориентир служи индексът на формата. Той се установява, като малкият диаметър се разделя на големия и се умножава по 100. Като най-оптимален се смята индексът между 73 и 78 на сто.
ЧЕРУПКАТА трябва да бъде гладка, без калциеви отслоявания като грапавини и удебелени или изтънени участъци. Те нарушават водната обмяна (изпарението) на яйцата по време на инкубирането, което влияе неблагоприятно върху зародишите. Оплодяемостта на тези яйца е ниска, по време на инкубацията се повишава смъртността на ембрионите, излюпените пилета са с понижена жизненост.
СЪСТОЯНИЕ НА ЧЕРУПКАТА. Яйчената черупка е съставена от 4 на сто органична материя - нишки, върху които е наслоен 96 на сто варовик, предимно калциев карбонат, който служи за защита на вътрешното съдържание. Черупката е перфорирана от тунелообразни пори, през които става обмяната на газообразните вещества - кислород, въглероден диоксид и влажността между вътрешното съдържание и външната среда. През порите диша зародишът по време на ембрионалното си развитие. Яйчената черупка освен газове при определени условия може да пропусне микроорганизми, които да инфектират вътрешното съдържание. Това се случва при замърсените и митите яйца, при които се нарушава вътрешната обвивка на черупката - кутикулата. В миналото се препоръчваше за люпене да се използват само здрави, непочистени и немити яйца. През последните няколко десетилетия в много страни се практикува миене на яйцата както за разплод, така и за консумация в търговската мрежа. Действието на миенето е все още спорно, но се налага мнението, че с подходящ професионализъм се постигат добри резултати. Яйцата се мият по три начина. С миялна машина с конвейер с четки, след което се изсушават, облъчват се с ултравиолетови лъчи, след което се пулверизират с подходяща мазнина, която отчасти замества наранената кутикула. Други машини за миене наподобяват старите перални. Яйцата се слагат в телен кош, около който се върти водата. Използват се хлорни и амониеви дезинфектанти. Едрите гъши и пуйчи яйца се мият с дунапренова гъба, която се върти около яйцето, хванато с лявата ръка, без да се тръска.
За миене се използват водните разтвори на следните дезинфектанти: 0,1-процентов разтвор на мерфен (фамосепт) в продължение на 1-2 минути; 0,5-1-процентов разтвор найоазан за 0,5 до 1 минута; 1-процентов разтвор на хлорамин за 1,5-2 минути и др. Температурата на водата за измиване трябва да бъде с 2-3 градуса по-висока от температурата на яйцата. Ако е по-ниска яйцето изстива, свива се и през порите може да засмуче от дезинфектанта. (в. Фермер)
