Каменна градина

Япония е страна, чиято територия е повече от 65% заета от планини и предпланински системи. Планината, камъкът и дървото са главните герои на японския пейзаж. А градините, създадени от човека, са примерно отражение на неговото възприятие на околната природа или идеална представа за нея, както романът е отражение на живота на обществото. Затова няма нищо удивително в това, че намеренията да се сумира опита, натрупан от японците по устройването на градини завършва към XI век с издаването на ръководството Sakutei-ki, главната идея на което може да се изрази с думите: “Учете се от природата, използвайте естествения природен ландшафт в качеството на модел на градината.” Например, будистките манастири, нерядко разположени в планини, са имали каменна градина, градина със сух пейзаж. А светилищата, които са се скрили зад многовековните стометрови борове в предпланинските райони, се възприемат като детайли на интериора на огромния храм, колоните на който са дърветата-великани.

С религията идва и културата
Будизмът от Индия през І век от новата ера прониква в Китай. През VІ век с първата вълна на китайско влияние то попада от Китай и Корея в Япония. Втората вълна на китайска “експанзия” е донесла в Япония дзен-будизма. Думата Zen произхожда от санскритски корен и означава “медитация”. По време на епохата Muromachi (1336-1573) се появява чайната церемония, ландшафтната живопис, сухата ландшафтна градина – всичко това, което сега се възприема като визитна картичка на японската култура.
Kare-sansui е малкомащабна суха градина. Този особен градински прототип има един основен атрибут – камъка. Равната площадка, засипана с пясък или чакъл, с вълообразен рисунък, символизира водната повърхност. На нея, като на остров, са разположени група камъни, които винаги трябва да са нечетно число. Те трябва да образуват като минимум, един триъгълник. Ако триъгълниците са повече от един, те имат общ връх. Разполагането на камъните на площадката е вид изкуство, което е едно от главните умения на градинаря. Психолозите и досега спорят за смисъла и вътрешната логика на такава композиция, въпреки че всяка една хипотеза води до появата на следваща. На помощ идва дълбокомислената терминология, която определя каменната градина като “инструмент на медитативната релаксация”. По-просто това може да се определи като: отпусни се и помисли. Строгата аскетичност на композицията помага да забравите за ежедневната суета и да се отдадете на размишления. Площадката е обградена със стени с височина около един метър, които подчертават уединението на градината.
Трябва да се отбележи, че в японските градини цветът на камъните е светлосив, докато в европейските градини се използват всякакви цветове и оттенъци: кафяви, жълти, сиви.

Отвътре се гледа навън
Японската градина като цяло и каменната градина в частност се явяват продължение на архитектурата на дома, зависят от нея и интериора. Градината е предназначена за разглеждане от дома.
Вътрешното пространство на жилището е ограничено с подвижни прегради – седзи – които минават около верандата, намираща се под ската на основния покрив, но съвършено отворени през лятото. В студеното време от годината или в неприятно време в местата, които са устроени покрай верандата, се поставят дървени щитове и тя се превръща в коридор и градината влиза в дома. Този коридор става често продължение и естествено украшение на жилището.
На свое място, градинската ограда не изолира градината от света, зад нея животът продължава. Околният пейзаж – течащата близо река, планината на хоризонта, цъфтящата азалия в градината на съседа – цялото околно пространство се въвлича в живота на градина, всичко, което се намира отстрани, става част от картината, която се открива от дома.

Природата като мода
Дивите, неизползвани от нас камъни в градина и мъхове са направили японската ландшафтна архитектура модно увлечение. В нашите европейски разбирания градината е съчетание от ярки петна лехи, градинки и смесени бордюри. Нашият идеал е градината с непрекъснат цъфтеж, която отразява бързо променящата се картина на света: вятъра движи цветята, пъпките се разтварят, опадат листата, появяват се нови и нови цветове. Японската градина на камъните, обратното, подчертава фундаменталната съставляваща на света, картината на градината рядко се променя, рисунъка на чакъла се подновява един-два пъти в месеца, ако е необходимо. Сдържаността и простотата на мъдростта е може би това, което ни привлича?