Почвата в нашата страна е различна по плодородие. В различните райони може да се срещне и по-качествена, и по-малко богата на хранителни вещества. Предлагаме ви няколко мерки, с които можете да повишите плодородието на земята.
1. Дайте торове
Трябва да торите почвата и растенията ежегодно, тъй като те изтеглят хранителните вещества от пръстта и те намаляват с всяка откъсната чушка, всеки стрък окосена трева или почистен плевел.
Има няколко признака на недостатък на хранителни вещества. Колкото е по-светъл цветът на почвата, толкова по-силно тя се нуждае от допълнително „хранене”. Вторият важен признак е здравето на растенията. Филизите на повечето култури стават изтеглени, а листата светлобледи, растежът се забавя, цъфтежът не е добър.
Как да торим правилно? Най-добре е, ако съчетавате органично и минерално торене. Угнилият оборски тор е най-добрият органичен тор, но той не се внася свеж, тъй като в процеса на разлагане се образуват отровни вещества. Освен това, свежият тор съдържа прекалено много семена на плевели. Купувайте полуразложен тор и преди да го внесете в почвата е желателно да го обогатите с фосфор (20-25 кг суперфосфат на 1 тон угнил тор). Тази смес се внася веднъж на 2 години преди прекопаването, по 5 кг на 1 кв. м.
Ако няма възможност да си купите органичен тор, ще трябва да си послужите с минерални торове, които се делят на прости и комплексни. Простите съдържат само един елемент (калий, азот или фосфор), а комплексните – минимум два елемента. Ако не достига някакъв елемент на почвата в градината ви, то най-добре е да си купите прост тор, ако няма няколко – то тогава вземете комплексен. През пролетта се внасят всички видове азотни торове, на един или два приема, фосфорът се внася през май, както и калият.
2. Повлияйте на киселинността
Почвите по своята реакция биват кисели, неутрални и варовити. Идеални за болшинството културни растения са почвите с неутрална реакция. Как обаче да познаем киселата почва? Спомнете си какви култури стават и какви не могат да виреят в двора ви. Например, зелето, цвеклото, лук, чесън, салатата, краставиците и грахът не понасят киселата почва. А картофите, обратното, прекрасно се чувстват в кисела среда.
Много киселата почва също така се познава по плевелите, които виреят на нея: хвощ, спанак, полска мента, лютичета. Ако почвата е слабокисела или неутрална, то на нея ще расте детелина, пирей.
Ако се налага да варувате, то първо трябва да се снабдите с комплект за определяне на киселинността на почвата или нейното рН. Потребността на почвата от варуване е по-силно при рН по-малко от 3,5, средно – при рН 4,3 и слабо при рН 4,5. при рН 5 не е нужно да варувате. Най-доброто средство за понижаване на киселинността ще е варта или доломитното брашно. При силна нужда се внасят 300 г брашно на 1 кв. м, при средна – 200, при слаба – 100.
3. Изменете механичния състав
Често може да чуете, че специалистите определят почвата като „прекалено тежка” или „много лека”. Това понятие говори не са масата на почвата, а за механичния й състав. Най-добрите почви – леките глинести почви са „средни” по механичен състав. Леката почва е близка по състав на пясъка, прекалено рохкава е, в нея не се задържа добре водата и хранителните вещества. Тежката е мазна, глинеста – корените на растенията в нея не се чувстват добре, прекалено трудно се развиват.
Как да определим състава? Има един стар агрономически трик. Вземете бучка пръст, смачкайте я, сякаш да замесите тесто. Опитайте се да направите саламче. Ако не се получи и „тестото” се разпада, то вие имате песъклива почва, която е много лека. Ако саламчето се навива, но се чупи, то това е леко глинеста почва, отличен резултат! Ако саламчето се навива на пръстен, то имате тежка глинеста почва, която е прекалено мазна.
Да разрохкаме и да уплътним. Тежките глинести почви трябва да станат по-рохкави- най-лесно е да купите кубик пясък и равномерно да го разпръснете преди прекопаването на почвата. Прекалено рохкавите песъкливи, бедни почви се подобряват с добавката на чернозем или торф. Торфът подобрява състава и на глинестите, и на песъкливите почви, но това е кисел субстрат и той се внася заедно с вар. На 100 кг торф се слагат 2-3 кг вар или 3-4 кг дървесна пепел.