Лешниковият семеяд (Balaninus nucum) е средно голям, кафяв бръмбар (6-8 мм дълъг), с дълъг твърд хобот и дълги, тънки крака. Разпространен е в цялата страна по културните сортове и дивата леска. В редица полупланински райони се появява редовно всяка година и причинява ранно опадане на плодовете и висока червивост на лешниците. Има едно поколение през годината. Бръмбарите се появяват през втората половина на май или началото на юни. В началото се хранят като нагризват листата, а по-късно смучат сок от младите, вече формирани плодчета. Наранените започват да увяхват и опадат. По тях се забелязват малки тъмни дупчици – мястото на убождането. При силно нападение плодовете опадват масово.
През топлите и слънчеви дни бръмбарите са много активни. След оплождането женските снасят яйцата си в младите плодчета като вмъкват хобота си в тях и полагат по едно яйце във вътрешността им. Ларвите се излюпват след 8-10 дни и се хранят с ядката на плода. Нападнатите плодове или опадат или остават в чашките, но променят цвета си. Напълно развитата ларва е бяла, извита, с кафява глава, без крака и достига до 12 мм дължина. Тя напуска повредения плод като пробива един кръгъл отвор на черупката и излиза навън. Заравя се в почвата в землеста камерка, в която остава да зимува.
Борбата срещу този неприятел е трудна. Пръскането трябва да се направи срещу бръмбарите, преди да снесат яйцата си при появата, през втората половина на май и началото на юни. Ларвите се излюпват и се развиват в плодчетата и не могат да бъдат засегнати от инсектицида. По това време вече се забелязват първите повредени плодчета по дърветата и по земята. При внимателно оглеждане на дърветата могат да се открият и самите бръмбари. Когато се хранят или когато снасят яйцата си, те се задържат по-дълго по плодчетата, защото хоботът им е вътре в тях.
Второто пръскане се прави след десетина дни.
Пръска се с един от следните препрати, дадени в доза за 10 л вода: нуреле Д – 8 мл, банкол 50ВП – 12,5 г, децис 2,5ЕК – 5 мл, золон супер – 25 мл, карате 5ЕК – 2,5 мл.
През лятото опадалите червиви плодове трябва редовно да се събират и унищожават. В тях ларвите продължават да се развиват. През есента или рано през пролетта чрез дълбоко прекопаване на почвата се унищожат намиращите се в нея зимуващи ларви.