Церопегия може да издържа на жаркото слънце

Церопегията (Ceropegia) е един от най-изтънчените представители на семейство Asclepiadoceae. Нейна родина са тропическа и Южна Африка, Канарските острови и източна Индия, където виреят над 200 вида. Най-разпространен е CeropegiaWoodii – светлолюбиво суколентно растение с тънки нишковидни стъбла дълго до 2.5 м.
Церопегията образува неголеми обли клубени с диаметър до 2 см под земята и върху стъблата. Те се вкореняват добре заедно с малки резници от стъблото. Листата са малки, заоблени и сърцевидни с ширина до 2 см. Разположени са симетрично на малки дръжки. Горната страна на листа има сребрист рисунък на тъмнозелен фон, долната е едноцветна с червеновиолетова окраска.

Цветовете на церопегията са с необичайна форма. Напомнят окачени миниатюрни делвички обсипани отвътре с с копринени власинки в тъмнокафяво и виолетово. Разполагат се в пазвите на листата. Дължината им е до 4 см и имат розов цвят. Церопегията цъфти от пролет до късна есен.
Растението е доста непретенциозно. През пролетно-летния сезон се нуждае от подхранване – течен тор по 1/2 капачка разтворена в литър вода. Това става веднъж на две седмици, ако при засаждането са сложени торове с дълготрайно действие. Почвената смес за церопегията се състой от горска почва и чернозем, като обезателно се добавя ситен керамзит за дренаж.

Пресажда се и се вкоренява през пролетта и лятото. За размножаване се разделя плетеницата от нишковидните стъбла. Избират се по-едрите клубени с излизащите от тях стъбла дълги до 10 см. Предварително се подготвя не голяма саксия или контейнер с пясък и торопочвена смес. Повърхността се уплътнява и клубена леко се заравя. Съдът се поставя в найлонова торбичка, като не се затваря плътно отгоре и се поставя на светло и топло място.

Летните поливки трябва да са умерени, а зимните оскъдни, до пълно изсъхване на пръстта. Температурата на околната среда не бива да е под 13°С. Проветрявайте редовно. Церопегията се култивира в закрити помещения без да се изнася на терасата. Използва се в композиции с други суколенти в общи съдове за украса на интериора. Главните достойнства на това растение са оригиналността на нейния вид и способността да издържа на силно слънце на южни прозорци, без никакво засенчване. Разрастналият се храст създава жива ажурна завеса.