Гинкото издържа градския живот

Гинко билоба (Ginkgo biloba) е дърво, достигащо до 40 м височина, с опадливи листа. Произхожда от Китай. С мощната си коренова система прониква дълбоко в почвата и се нуждае от добре обработен плодороден терен. Коренът и изправеното му стъбло го пазят от най-силните ветрове. Стройното му стъбло прилича на иглолистните, а листата му, подобни на ветрила, го правят близко до широколистните дървета.
Издържа на дима и вредните газове и е много полезно за украса на индустриалните зони. Расте бавно и живее повече от хиляда години. Гинкото е двудомно дърво. Опрашването става чрез вятъра. Семената се събират през есента. Сеят се веднага след това. Семената са костилкови и приличат много на джанковите. Месестата им обвивка се почиства за сеитба. Има много неприятен мирис.
От него са познати много красиви форми. Гинко има тъмнозелени листа, които есента добиват жълта окраска, преди да опадат, и са много красиви. Познати са още форма Fastigiata – с красива пирамидална корона. Форма pendula – има чадъровидна корона, благодарение на разширените й и провиснали надолу клони.
Забележителна е форма Variegata – тя е с изпъстрени листа. Форма anrea пък има златисти листа.
Ако се намери обширна градина с подходяща почва, на гинко билоба трябва да се осигури спокойствие още от ранна възраст, защото трябва да се знае, че гинко в първите години расте бавно и да се пази много от измръзване.
Гинкото може да се отглежда и под формата на бонсай. Работата по формирането му започва в края на зимата. Избира се 5-6-годишна фиданка и се изважда много внимателно без да се повредят корените. Наоколо трябва да е изчистено от треви и плевели. При изваждането се запазва полепналата пръст по корените. Ако изпада почвата и корените се оголят, се смесва кал от естествен тор, вода и глина и се потапя коренът, за да се полепи нова пръст по него. При засаждането в съответния съд се спазват две условия: да има добър дренаж на дъното и да се спази законът за корелацията, тоест да има съответствие между короната и корена. Най-напред се стягат клоните с медна жица или тел и след известно време се отрязват с овощарска ножица. Без тел същото се прилага и на кореновата система в една част от тях. Корените се подрязват леко. Това се прави ежегодно. Поливането да не е обилно, а вечер листата се напръскват с вода.