Камъкът – постоянната величина в градината

Градината е променлива величина. Всичко в нея расте, движи се, постоянно променя цвета, формата и размерите си. А очите търсят нещо монолитно, вечно и непоклатимо. За такава константа могат да служат камъните. Още повече, че отношението към тях на жителите в равнинните райони е особено. Огромните гранитни камъни са спомен от ледниковата епоха - те винаги са били не само строителен материал и пречка в земеделието, а и украшение, символ, особен знак и т.н.
В последно време камъкът много широко се използва и в дизайна на градината. От него се строят пътечки и площадки. Използва се за облицовка на цокли, стени и колони. Камъкът се използва и за огради, подпорни стени и стъпала, за създаване на малки архитектурни форми и градински мебели. Но разбира се най-често камъкът се използва за създаването на художествени градински композиции, при оформяне на ручеи, водоеми, водопади, каменисти градини и алпинеуми.

Как да изберем точния вид
Камъкът е не само здрав и дълготраен, но и декоративен материал, изключително разнообразен по форма, размер, цвят, фактура и често се използва в ландшафтния дизайн. Затова винаги може да се подбере в съответствие с общия стил на дома и градината.
В природата съществува огромен брой видове. За ландшафтни проекти се използват преди всичко варовик, доломит, пясъчник, кварцит, шисти, нефрит, яспис, диабаз, базалт, туф, травертин, мрамор, кварц в различни форми и размери – малки камъчета, павета, чакъл, големи камъни, каменни плочи трошен камък. Изборът на един или друг вид, форма и размер на камъните зависи от предназначението, стила, вкуса и финансовите възможности на стопанина. Но има и общи правила. Разбира се, за строителство се използват здрави камъни, устойчиви на въздействието на околната среда. От гореизброените за тази цел са подходящи практически всички видове, с изключение на пясъчника и някои варовици. За изграждането на подпорни стени и огради се избират като правило камъни с правилна или близка до нея форма. За зидането на сухи стени се използват каменни плочи, а за облицовки – тънки плочки (2-3 см дебелина), обработен камък или различни декоративни камъни. Повърхността им може да бъде полирана или грапава.
Здрави каменни продукти се нужни и при полагане на настилки, например гранитни павета. Това е практически вечен и много красив материал, макар и не много скъп. При настилки с плочки се подбират плочки с дебелина не по-малка от 5 см. По-тънките плочки по-добре да се поставят върху бетонна основа.
Пясъчникът и варовикът бързо се разрушават при контакт с вода и това ги прави неподходящи за изграждането на дъно на водоем, но пък добре изглеждат на брега. За оформянето на водоеми се използват баластра, речни камъчета и големи естествено гладки камъни. За създаването на сух ручей – плоски камъни. Те се поставят така, че да имитират воден поток.
Каменните градински мебели засега са рядкост в нашите градини. Това е понятно: те са много тежки, трудоемки за изработка и скъпи за краткия летен сезон. Те се използват предимно при създаване на стилизации, например каменни пейки в градини със средиземноморски стил. Градинските скулптури, вази и кашпи обаче са широко използвани.
За каменни градини се използват не толкова здрави камъни, които се поддават на въздействието на околната среда. Към тях се отнасят варовиците, пясъчника, вулканичните скали. А вулканичния туф е подходящ за изграждането на тераси, имитация на скали и укрепване на склонове.
Най-добре е да се избират стари камъни, със следи от атмосферни влияния, с грапава повърхност с пукнатини и разломи. В тях лесно се заселват мъхове и дребни растения. Съседството с такива топли камъни е полезно и за растенията, тъй като нагрявайки се през деня, през нощта те отдават топлина и създават особен микроклимат в каменистата градина. Особено полезно е това през пролетта, когато разликите между дневните и нощните температури са достатъчно големи.
Камъните с вулканичен произход, макар че са по-дълготрайни, в природата почти не се заселват с растителност и затова градинските композиции с тях изглеждат неестествено.

Застинали композиции
За да говорим за съчетаването на камъни и растения трябва преди това да се разясни терминологията. Съществуват много градински композиции, при които се използват камъни, но общото и най-точно название за всички тях е каменни градини.
Сред тях има такива, които имитират природни ландшафтни съобщества, например алпийски планини, скални изходи, планински склонове и долини, високопланински ливади, дерета, ждрела, планински потоци и езера, а дори и блата. Внимателният подбор на камъните и растенията, разполагането им в определен ред, създаването на идеалните условия на живот за всички обитатели – това е дело за професионалисти, тъй като се изискват широки познания в тази област. Любителите не трябва да се пробват самоятоятелно да изпълнят сложни проекти и да се опитват да създадат редки природни съобщества.
Много по-просто е създаването на измислени ландшафти. Тук главното е вкуса и чувството за мярка. А архитектурните решения са достатъчно много. Това са например различни по форма цветни лехи, терасирани склонове и подпорни стени, бордюри с камъни и даже мини рокарии в каменни корита, чаши или просто на камъни. Те могат да бъдат самостоятелен елемент от ландшафта или да влязат в по-сложни композиции, явявайки се част от градината-имитация. Но всяка каменна градина е сложен за обгрижване композиционен ландшафтен елемент, изискващ постоянни грижи и внимание.

Капризите на модата
В последно време стана много модерно използването в градината на насипи от трошен камък, но не обикновен, а цветен от естествени цветни камъни. Това наистина е красиво. Но всичко трябва обстойно да се премисли- уместно ли е използването на такова ярко украшение в градината, вписва ли се в общия стил. Това се отнася и за умлечението по всевъзможни източни украшения – каменни фенери, чаши, фигури на животни и митически същества. Всички тези предмети носят определен смисъл, от който зависи разположението им в градината, а освен това градина в стил кънтри не предполага наличието на японски фенери.
Много популярно е използването на заоблени камъни в различни композиции. Тези форми могат да се получат само при продължителен контакт с водата, и значи те трябва да се употребяват при оформяне на водоеми, а не при изграждане на хълмове, скали и насипи.

Използвайте местното богатство
За оформянето на каменни градини, независимо от модата, е по-добре да се използват видове, добити в дадената местност, дори да не са толкова ефектни. Камъните не трябва да са много ярки и да не се открояват на общия фон на композицията, да не засенчват красотата на растенията. А и самата композиция не трябва да изглежда нееднородна. Например в местности с нисък релеф не трябва да се трупат камъни или скали. Много по-естествено би изглеждала градина, имитираща планинска долина или полегат планински склон. На влажни участъци е подходящо да се създаде имитация на блато, а естествените понижения да се оформят във вид на дере. Стръмните склонове изискват строителството на тераси, и именно тук може да се говори за скали и хълмове.
Сами по себе си всички тези правила не са тайна и са ни подсказани от самата природа. В течение на хилядолетия тя е използвала камъните като основен строителен материал за създаване на земни ландшафти и внимателното им изучаване може да стане основно ръководство при създаването им от човека.

Видовете:
ГРАНИТ – вид магмена скала, състояща се от фелдшпат, кварц, слюда и други минерали от групата на силикатите. Цветът му е сив, черен, розов и червеникав. Той е един от най-скъпите и здрави материали. Устойчив е на условията на външната среда и е труден за обработка. Природните камъни от гранит широко се използват за алпийски хълмове, подпорни стени и за ландшафтни украшения.

ДОЛОМИТ – седиментна скала. Състои се главно от едноименния минерал. Това е здрав камък, с богата топлина, оттенък в светъл цвят и интересен релеф на повърхността. Цветът му е бял, жълт, зеленикаво-сив. Ако по повърхността му има много пукнатини, значи скоро ще започне да се разрушава под действието на водата и студа. Доломитът се разтваря във вода.

ПЯСЪЧНИК – седиментна скала, по здравина е сходен на доломита. На цвят е сив, зеленикаво-сив, червеникав, малинов, жълт. Състои се от кварцови зърна, скрепени с глина, карбонатни, силикатни и други минерали.

ВАРОВИК – седиментна скала. Състои се от калцит и минерали от групата на карбонатите. Достатъчно мек е за обработка и е крехък и затова не се поставя на земята. Не е подходящ и за настилка. На планински хълмове бързо се разрушава, тъй като е разтворим във вода. Използва се за варуване на почвата.

ТУФ – плътна вулканична скала. Състои се от обломки на вулканично стъкло, пемза и други вулканични скали. Има различни цветове- виолетово-розов, жълт, сив, зеленикаво-сив и др. Туфът има високи декоративни качества и се използва като устойчив строителен материал.

КВАРЦИТ – метаморфна скала. Състои се от кварцови зърна. На цвят е розов, малинов, сив, зеленикав. Вного здрав и устойчив материал.

ШИСТИ – метаморфни скали в различни цветове. Състоят се от кварцови зърна и слюда. По-често се срещат в сиво-зелени разновидности. Характерна особеност имат да се разцепват на слоеве. Подходящи са за настилки на пътеки, облицовки и стоителство на подпорни стени. Здрав и устойчив материал.

НЕФРИТ – отнася се към силикатите.Има зелен цвят. Много здрав и устойчив, но и скъп материал. Използва се за създаване на изумителни ландшафти.

ЯСПИС – представлява сложна смес от разновидности на кварца и железни минерали. На цвят е син, червен, виолетов, зелен, сив. Това е скала, устойчива на влиянието на околната среда, красива, но относително скъпа.

/Илюстрация: Интернет/