У нас ревенът не е много популярен, в европейските държави обаче широко го отглеждат, защото е известен с лечебните си качества зеленчук. Коренищата и семената се използват за лечение на черния дроб и стомаха. Основно обаче ревенът се отглежда заради листните дръжки. Те се слагат в супи, каши, сладка, вино. Високото съдържание на ябълчена и лимонена киселина всъщност е най-е ценното му качество. Притежава също и оксалова киселина, която намалява съдържанието на калция в кръвта. Многогодишното растение е от семейството на лападовите. В коренището му има резервни вещества, които дават възможността рано през пролетта да започнат бързо развитие. Понеже е силно студоустойчиво не измръзва и при –8, –10 градуса.
Дава реколта осем години
Светлината не е особено важна, може да се използват и междуредията на другите култури, даже дръжките са по-доброкачествени на сянка. При недостиг на влага обаче растенията растат слабо. Ревенът може да дава реколта 6-8 години. Най-добре е да му определите дълбоки, песъчливо-глинести, влагоемни и богати почви.
Размножението – от семена или коренища
Размножава се чрез семена, първо се получава разсад. Но в практиката по-масово се “хваща” от коренища. Засажда се през есента или рано напролет. Между растенията в редовете се оставят 80-90 см, а между редовете 90-100 см. Добре е коренищата да се вземат от 3-4-годишни растения. Нарязват се на парчета, всяка част да има поне една пъпка и едни-два дебели и добре запазени корени. Парчета се просушават, за да не загниват, след това се засаждат.
