Зюмбюлът – пролетна красота

Зюмбюлът (Hyacinthus L.) е едно от най-красивите, най-приятните, най-харесваните пролетни цветя. От дълбока древност хората са се възхищавали на неговото съцветие с блясък на порцелан, на приятния му аромат. За него са създавани приказки и легенди. Името му е свързано с красивия момък Хиацинт, от гръцката митология, любимец на Аполон. Като декоративно растение се отглежда от началото на ХV век в родината си - страните от Източното Средиземноморие и Средна Азия. Първоначално цъфти в дворцовите градини на султана в Цариград и в Гърция. В средата на ХVІ век е пренесен в Холандия, Италия и Англия, а след това и в други европейски страни, където трайно завоювал любовта на цветарите.

Това растение се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. То има забележителната способност да бъде “форсиран”, т.е. да бъде ускорен и предизвикан по-ранен цъфтеж, чрез поставяне на луковиците при специален, променлив режим на температурата. Така се получава цъфтеж от ноември до май, както в по-големи и малки съдове, така и за отрязан цвят.
Резките изменения в новите условия на отглеждане на изходния вид H. Orientalis L., са довели до появата на редица отклонения в биологията и морфологията на растението – окраска, големина и форма на цветовете. До началото на ХХ век, почти три столетия, единственият начин за получаване на нови форми и сортове бил отборът. След това се започва с хибридизация и други способи. Така са получени стотици сортове с широко приложение. Селекцията е водена главно в три направления: оригинална окраска, по-едри и плътни цветове и съцветия, по-ран срок на цъфтеж (възможност за форсаж). Холандия и сега е основен селекционер и производител на луковици от това растение, които ежегодно се отправят към всички страни на света. У нас се внасят луковици и цъфнали растения, условията са благоприятни за развитието на цветната култура. То се отглежда почти във всеки двор, вилно място и градинка. Използва се и като отрязан цвят или в малка саксийка за всеки дом.

Зюмбюлът е многогодишно луковично растение, високо до 20 см. Цветоносното стъбло е изправено, устойчиво, сочно, без листа по него. Ароматните цветове са камбанковидни, прости или кичести, събрани в по-рехаво или плътно, гроздовидно съцветие. Листата са линейни или жлебовидни, излизат непосредствено от луковицата. На открито започва да цъфти от края на април до края на май. Цъфтежът продължава 20 дни, а като отрязан цвят, на по-хладно се запазва от една седмица до 10 дни. Селекционирани са няколко стотици сортове, които по окраска на цветовете са групирани в шест групи: сини, люляковидни, розови, червени, бели, жълти и оранжеви.

Зюмбюлът се размножава вегетативно, чрез луковици. Семенно размножаване се използва само за селекционни цели. В градината луковиците се засаждат от края на септември до края на октомври, при температура на почвата около 10 градуса, на дълбочина от 10 до 15 см в зависимост от едрината на луковицата. Разстоянието между луковиците е 8-15 см. ако почвата е суха, след засаждане задължително трябва да се полее.

Почвата да е добре обработена, чиста от плевели, песъкливо-глинеста, богата на хранителни вещества. Не са подходящи кисели и тежки, глинести почви. Добре се отразява прегорял оборски и птичи тор. За по-ранен цъфтеж са подходящи открити, слънчеви места, без постоянни ветрове.
След като прецъфтят и листата пожълтеят луковиците се изваждат. Това става обикновено през месец юни. Извадените луковици се просушават за 2-3 часа на открито. Преглеждат се да няма наранени или болни, и ако има такива, се отстраняват. Звравите и просушени луковици се поставят в сухи и проветриви помещения при температура 25 градуса за 4-6 седмици. До засаждането трябва да им се осигури оптимална температура 17-18 градуса.