Накратко за ябълката – лидер в овощната градина

Освен заради безценните качества на плодовете, с красивите цветове и причудливите формировки покрай алеите, тя заслужава внимание и като декоративно растение за дворните и вилните градини. Това е основният овощен вид, както в промишлените, така и в любителските овощни градини.

Широкото разпространение на ябълката в умерената климатична зона на всички континенти се дължи на високата биологична стойност на плодовете, добрата съхраняемост и транспортабилност, възможността за получаване на високи добиви и добрата приспособимост към различни екологични условия. По неокончателни данни, в световен мащаб се получават над 50 милиона тона ябълки и това я нарежда на трето място в света след цитрусовите и бананите.

У нас този овощен вид се отглежда от дълбока древност. Преди нашествието на турците и след Освобождението ябълката е заемала по-малък дял в плодопроизводството. В началото на миналия век ябълковите градини са заемали по-малко от 2% от всички овощни видове. След Втората световна война започва бързо разширяване на площите и към 1965-1967 г. те достигат близо 500 хиляди декара, като се нарежда на първо място. През 1986 г. у нас са произведени 543 хиляди тона ябълки, а през 1970-1990 г. средногодишно – по 325-438 хиляди тона. България се нарежда на 5-то място в света по производство на ябълки на глава от населението. Това показва, че почвено-климатичните условия у нас са изключително благоприятни за отглеждането на този овощен вид. Като любителска култура ябълката може да се отглежда почти в цялата страна.

За съжаление, след промените, които настъпиха през 1989 г., по-голяма част от ябълковите градини почти напълно се унищожиха. През 1994 г. сме получили около 90 хиляди тона ябълки, а напоследък производството е още по-малко. Сега вътрешният пазар се задоволява основно от вносни ябълки на цени по-високи от редица субтропични и тропични плодове.

Широкото разпространение и неограниченото търсене на ябълкови плодове в света се дължи на богатото съдържание на ценни хранителни вещества в тях. В биологично и диетично отношение това е една от най-добрите плодови храни. Това се дължи на богатото съдържание на лесно усвоими захари, органични киселини, минерални и дъбилни вещества, витамини, пектин, ензими и др. Освен хранителни свойства повечето от тези вещества имат и противоболестотворно действие. Пектиновите вещества действат много благоприятно при чревни разстройства и други смущения в храносмилането, а също така и против натрупването на вреден холестерол в кръвоносните съдове. От древността е било известно, че 1-2 ябълки, изядени вечер преди лягане, осигуряват добър и спокоен сън. Свързването на пектина с холестерола и изхвърлянето му от организма се отразява благоприятно на кръвното налягане. Пектинът поема натрупаните в стомаха хранителни токсини и ги отстранява. Ябълката е добро профилактично средство срещу натрупване на камъни в бъбреците и жлъчката, а танинът спира образуването на пикочна киселина. Калиевите соли пък действат благоприятно на сърцето.

Значението на ябълката се определя и от нейната родовитост. В зависимост от подложката, сорта, условията и прилаганата агротехника, тя започва да плододава още към -2-ата – 3-ата година при слаборастящите подложки и към 5-ата – 7-ата – при силните. В първия случай плододава до 20-25 години, а във втория – до към 40-60 години. От едно дърво могат да се получат до 200-300 и повече килограма плодове при по-силнорастящите подложки, а от един декар – 2-3 до 4-6 тона.
Ябълките имат добра трайност и транспортабилност. Късните сортове могат да се съхраняват до 3-4 месеца, а в хладилници – до 5-6 месеца. Ябълките основно се консумират в прясно състояние, но от тях се приготвят и много ценни сокове, мармалади и др.

Какви са основните изисквания на ябълката към климатичните и почвените условия?
Температурни условия. Ябълката е един от най-студоустойчивите овощни видове в умерената климатична зона. През зимата тя издържа до минус 29-32С. повечето от отглежданите у нас сортове издържат средно около минус 30С. Тези, които произхождат от по-северните географски райони, издържат и до минус 35С. Студоустойчивостта зависи и от това доколко дърветата са добре запасени с хранителни вещества, от резките температурни колебания през зимата и от продължителността на задържане на ниските температури. По-чести измръзвания на ябълката се получават в края на зимата и началото на пролетта, но поради по-късното й развитие и тези измръзвания са много по-редки, в сравнение с останалите овощни видове.

Високите летни температури (над 33-3С) се отразяват неблагоприятно върху развитието и плододаването на ябълката, особено когато са придружени с горещ и сух вятър. При такива условия се получават слънчеви пригори по плодовете и листата, по-бързо узряване и по-лоша съхраняемост.
Изисквания към влагата. Ябълката е влаголюбив овощен вид. Както недостигът, така и излишъкът на почвена и атмосферна влага се отразяват неблагоприятно върху развитието и плододаването. Изискванията към влагата до голяма степен се определят и от използваната подложка. При използване на по-слаборастящи (клонови) подложки, което сега е масова практика, ябълката трябва да се отглежда при поливни условия. Силнорастящите семенни подложки развиват по-дълбока коренова система и сухоустойчивостта им сравнително по-висока. За повечето любителски градини, където възможностите за поливане са по-малки и почвените условия са по-лоши, семенните подложки са за предпочитане. Ябълката сравнително по-добре понася известно преовлажняване на почвата, стига то да не се задържа продължително време. По-високата атмосферна влажност оказва благоприятно влияние върху развитието на ябълката.

По изискванията към светлината ябълката се нарежда на 4-то място след прасковата, кайсията и крушата. Освен върху интензивността на фотосинтезата, светлината е свързана и с обагрянето и качеството на плодовете.
Върху светлинния, както и върху топлинния режим, не може да се оказва директно влияние. По-добро огряване на плодовете и листата може да се получи като се формират по-рехави корони и се провеждат редовни резитби за просветляването им. Дърветата се огряват по-добре, когато посоката на редовете е север-юг. Изборът на място и правилно определяне разстоянията на засаждане също са свързани с подобряване на светлинния режим.

Почвата е средата, в която се развива кореновата система и растението се закрепва в нея. От почвата корените извличат вода и хранителни елементи, които се придвижват към листата, където протича един от най-важните процеси в живата природа – фотосинтезата. Продуктите от нея осигуряват растежа и плододаването. Оттук следва изводът, че изборът на подходящи и богати на хранителни вещества почви, е едно от най-важните условия за дълголетието и продуктивността на растенията. Ябълката се развива най-добре върху плодородни, добре аерирани, оптимално овлажнени почви, каквито са глинесто-песъчливите и песъчливо-глинестите, които да не са по-плитки от 1-1,5 м. Едни от най-подходящите почви за ябълката са алувиално-ливадните, разположени по поречията на непресъхващите реки. Добри са също и излужените и слабо оподзолени канелени почви, както и черноземите. За любителски цели може да се отгелжда и върху други почви, стига те да не са силно песъчливи, засолени и много тежки глинести. Подпочвата също има значение за развитието на ябълката. Тежката и плътна глинеста подпочва, която не пропуска водата, влошава въздушния режим и предизвиква задушаване на корените. Високото ниво на подпочвените води (над 1-1,5 м) причинява същите поражения. Когато ябълката се засажда на по-бедни и по-сухи почви, трябва да се използват дръвчета, присадени на семенна подложка. При такива почви трябва да се подобри хранителният режим чрез по-обилно торене.

Размножаване на ябълката. Запазването качествата на сорта, в продължение на много години, се осъществява единствено чрез вегетативно размножаване, което основно се осъществява с присаждане. Семенното размножаване се използва единствено в селекцията за получаване на нови сортове и за получаване на семенни подложки. За получаване на ябълков посадъчен материал най-често се прилага присаждането на „спяща пъпка”. В любителската практика, и по-рядко в разсадничното дело, се извършва и присаждане на калем. Това се налага при присаждането на по-стари дървета. Присаждането на калем се извършва през пролетта по някои от известните начини – на разцеп, на кози крак, на седло, под кора и др.
Ябълката се присажда само върху ябълка. Подложките при нея са два типа – семенни и вегетативно размножавани (клонови). Тези два типа подложки оказват различно влияние върху срока на встъпване в плододаване, върху размера на дърветата, редовното плододаване, качеството на плодовете и дълголетието. Семенните подложки се получават от семената на дивата ябълка (киселицата) или от културни сортове. Вече бяха посочени предимствата на тези подложки при засаждане на по-бедни и по-сухи почви.

Клоновите подложки се получават чрез вкореняване на едногодишни леторасти. Това се извършва в т. нар. маточници по метода на вертикалните отводи. Тези подложки предизвикват по-слаб растеж в присадника, растенията встъпват по-рано в плододаване и живеят около 20-25 години. Плододаването при тези подложки е сравнително по-редовно и качеството на плодовете е по-добро. Клоновите подложки се разделят на няколко групи, в зависимост от растежа, който предизвикват в присадника – слаби, полуслаби, умерено и силнорастящи. В практиката се използват предимно по-слаборастящите подложки.

Дръвчетата, присадени на семенни подложки, се засаждат на дълбочината на която са били в разсадника, а върху вегетативните подложки – до мястото на присаждането. Разстоянията на засаждане при семенните подложки са около 4-5 м в реда и 6-7 м между редовете, а при слабите и умерено растящи – 1,5-2 м в реда и 3,5-4 м между редовете. В любителските градини засаждането може да стане и на по-малки разстояния.
Освен от правилния избор на място, развитието и плододаването на ябълката, е в зависимост от грижите при отглеждането. Една от тези грижи е правилното поддържане на почвената повърхност в градината. Две са основните системи за поддържане на почвата – черна угар и зачимяване. Черната угар е система от обработки, в резултат на което почвата се поддържа в рохкаво състояние през цялата година. При нашите климатични условия това е най-подходящата система. По този начин се унищожават плевелите, запазва се влагата в почвата и се подобрява въздушният и топлинният режим. Черната угар е задължителна при използване на клонови подложки и при отглеждане при неполивни условия. В любителските градини, когато не е възможно да се обработва цялата площ, се извършва обработка в околостъблени кръгове, които трябва да превишават проекцията на короната. Във всички случаи при младите дръвчета, до встъпване в плододаване, почвата трябва да се поддържа чрез редовни обработки. В плододаваща възраст ябълката понася и затревяване. Това е допустимо само при поливни условия, като затревяването трябва да стане чрез засяване на смески от житни и бобови треви, които редовно се покосяват и тревата се разпръсква по цялата площ. Това е т. нар. чимово-мулчирана система.

Друга основна грижа за ябълката е редовното торене. Установено е, че тя е на едно от първите места по извличане на хранителни вещества от почвата. През плододаващия период нуждата от торене нараства и е най-голяма при застаряващите дървета.
От минералните торове за ябълката най-голямо значение имат азотните. Първото подхранване с азот се извършва към края на февруари до началото на март, когато се внасят 2/3 от нормата, а останалото количество – към края на май. Фосфорните, калиевите и оборският тор обикновено се внасят периодично през 2-3 години, като се заравят по възможност по-дълбоко с есенната обработка.

Нормите на торене са в зависимост от възрастта на растението, напояването и преди всичко от запасеността на почвата. Приблизително за един декар се внасят по около 30-40 кг азотни торове, 50-60 кг фосфорни, 20-30 кг калиеви и 2-3 тона оборски тор.
Напояването на ябълката при нашите климатични условия е задължително мероприятие. Това е особено наложително, когато е присадена върху клонови подложки. Сроковете на поливане се определят от естественото овлажнение на почвата, но в повечето случи няколко поливки през втората половина на лятото са абсолютно наложителни.
Резитбата на ябълката е мероприятие, чрез което до голяма степен може да се регулира растежът и плододаването. През първите няколко години, когато се формира короната, резитбите трябва да бъдат много слаби, в резултат на което плододаването настъпва по-рано. През плододаващия период всяка година се провеждат просветляващи резитби и периодично се извършва подмладяване, чрез съкращаване на обрастващата дървесина. С напредване на възрастта резитбите постепенно се засилват.

При ябълката се формират основно два типа корони – подобрено-етажна и вретеновидна. Първата се прилага при по-силнорастящите подложки, а втората – при клоновите. Напоследък все по-широко се налага и т. нар. свободно растяща корона.
В световен мащаб са познати хиляди ябълкови сортове. У нас броят на местните и интродуцирани сортове е повече от 500. от това голямо разнообразие основно се размножават около 20-ина сорта и много по-слабо 20-30 допълнителни и любителски сорта.

Най-ранозрелите сортове Виста бела, Хелиос, Джърсимак, Примруж, Молиз делишес и Прима са по-слабо разпространени. Основно място заемат есенните и зимните сортове Златна пармена, Озарк голд, Присила, Джонатан, вариететите на Червена и Златна превъзходни, Глостер 69, Либърти, Приам, Ервин баур, Мелроуз, Муцу, Крастоянка, Флорина, Айдаред, Айвания, Шарден, Фуджи и Грени смид. Напоследък се възвърна размножаването и на някои позабравени стари сортове като: Английска зелена ренета, Канадска ренета, Ландсберска ренета, Бял зимен калвил, Старк, Демократ и др.
Като се има предвид, че ябълковите сортове не могат да се самоопрашват, в градината трябва да се засаждат най-малко два сорта, а ако сортът е лош опрашител, се изисква засаждане на още поне два добри опрашители.