До средата на месец септември ще продължи общественото обсъждане на промените в наредбата по подмярка 4.2, насочена към преработката и маркетинга на селскостопански продукти. Наредбата е публикувана и достъпна за всички на страницата на министерство на земеделието, храните и горите и в интернет портала за обществени консултации. Това означава, че всякакви забележки и препоръки във връзка с правилата и критериите за подпомагане трябва да бъдат споделени в близките две седмици чрез официално становище до МЗХГ, съобщиха експерти от Интелиагро.
Икономистите за втори път анализират новостите по приема на тези проекти, които са свързани с критериите за оценка, приоритетните култури и животни, а също с максималната стойност на проектите.
Кандидатите се съгласиха таванът на плащане да падне от 3 на 2 млн. евро. Що се отнася до критериите – основната разлика между предходния прием на проекти и този, който ще върви през септември, е, че този път съществуващите преработвателни предприятия имат реални шансове да се преборят за финансиране. С въвеждането на 2 нови критерия, насочени към фирми, регистрирани преди 3 и повече години, с наличен персонал (минимум 5 души) и/или реализиран износ, средствата от вероятно последния прием по подмярка 4.2 ще достигнат до друг тип бенефициенти, в сравнение с тези от приема през 2015 г. (по който, между другото, все още се работи и преговаря, а много кандидати се чудят дали да чакат „точките да паднат“ достатъчно, за да получат одобрение в предходния прием, или да подават наново по време на приема, обявен за тази година).
Вратичката обаче остава отворена и за земеделските производители, които също попадат в хипотезата с 3-годишна история и наличен персонал. В случай, че някога във времето те имат одобрен проект, насочен към преработка, ще могат да вземат 10 точки по този критерии, но ако нямат, получават 15 т.
Електронно подаване на проектите – най-сетне!
Покрай еуфорията с критериите много малко внимание се обръща на една основна разлика, с която предстои да се сблъскат бенефициенти и консултанти в новия прием по преработвателната мярка. Заявленията вече ще се подават по електронен път през системата на ИСУН. Тази дългоочаквана промяна безспорно ще доведе до повече прозрачност при оценяването на проектите, като освен това ще направи сериозна „цедка“ на консултантите, много от които са частни лица, за които това не е основен бизнес, още по-малко легален такъв. Припомняме, че всички други оперативни програми, включително и тази за рибарство и аквакултури, отдавна работят с ИСУН.
Други важни и позитивни промени, които се очакват, са свързани отново с осигуряване на по-голяма публичност и прозрачност, както и улесняване на бенефициентите. Така например в проектонаредбата е добавено условие, че най-малко веднъж на шест месеца „Разплащателна агенция” към Държавен фонд „Земеделие” трябва да публикува информация за одобрените кандидати и проекти: място на изпълнение и наименование на доставчиците/изпълнителите по проектите. С цел намаляване на административната тежест се премахват част от изискуемите за кандидатите документи, доказващи обстоятелства, които ще се проверяват по служебен път.
Актуалните критерии за оценка са както следва:
инвестиции в преработка на суровини от чувствителни сектори (животновъдство, плодове и зеленчуци, етерично-маслени и медицински култури, съгласно списък) - 30 точки – обратно в играта са временно низвергнатите бадеми, лешници, орехи и маточина.
инвестиции за постигане стандартите на ЕС (2 конкретни стандарта) – 5 точки
въвеждане на нови и енергоспестяващи технологии – 5 точки
иновации в преработвателната промишленост – 5 точки
преработка на био суровини и производство на био-продукт – 10 точки
преработка на собствена продукция (поне 65% + 2 години регистрация като земеделски производител) – 10 точки
инвестиции, изпълнявани в селски район – 8 точки
създаване на нови работни места – 7 до 12 точки
инвестиции, изпълнявани в северозападна България – 1 до 5 точки
проекти на земеделски производители със средносписъчен брой на персонала за всяка от последните 3 години минимум 5 човека и:
не е получавал помощ по мярка 123, мярка 121 (ПРСР 2007-2013 г.) за преработка или подмярка 4.2 (ПРСР 2014-2020 г.) – 15 точки
е получавал помощ по мярка 123, мярка 121 (ПРСР 2007-2013 г.) за преработка или подмярка 4.2 (ПРСР 2014-2020 г.) – 10 точки
проекти на преработвателни предприятия със средносписъчен брой на персонала за всяка от последните 3 години минимум 15 човека и:
не е получавал помощ по мярка 123, мярка 121 (ПРСР 2007-2013 г.) или подмярка 4.2 (ПРСР 2014-2020 г.) – 15 точки
е получавал помощ по мярка 123, мярка 121 (ПРСР 2007-2013 г.) или подмярка 4.2 (ПРСР 2014-2020 г.) – 10 точки
проекти на земеделски производители и преработвателни предприятия с реализиран приходи от износ и/или вътрешно общностни доставки на произвежданата от тях продукция, за последните 3 години:
от 2 % до 10 % от приходите – 8 точки
от 10% до 25% от приходите – 10 точки
от 25% - 50 % от приходите – 12 точки
над 50% от приходите – 13 точки
Пример за успешен проект
Кандидат с история от минимум 3 години и средносписъчен брой на персонала за всяка от тях минимум 5 души, развиващ дейност в селски район и в някой от приоритетните сектори (важно тук е да се обърне внимание на конкретния продукт, който ще се преработва и дали той попада в Приложение 5 към наредбата), има реални шансове за успех по тази подмярка. Извършването на енергиен одит напоследък се оказва задължително условие, въпреки спорните ползи от него. Същото се отнася и за наемането на поне 1 човек допълнителен персонал. Така с 63 точки (в случай, че до момента не е кандидатствал за преработка по мерки от ПРСР) подобен кандидат има значителни шансове за успех.
При липса на история обаче кандидатът е добре да преработва минимум 65% собствена продукция, а условията за приоритетен сектор, селски район, енергиен одит и наемане на персонал стават задължителни. 60 точки са една добра основа, но опитът, както и огромният интерес към мярката до момента, показват, че всяка допълнителна точка е от значение.
