Пиракантата - непревземаема ограда

Пираканта кокцинеа (Ryracantha coccinea) е предпочитан и много търсен вечнозелен храст. Издръжлив е на плитки и скални почви. Той е сухоустойчив и мразоустойчив. Летните високи температури не го увреждат. През зимата издържа минусови температури до -20С. Расте на плитки и бедни почви. У нас се среща в Странджа планина по сухите й каменисти склонове. В Средиземноморските области расте на воля.
Наситенозелените му удължени, назъбени листа с елипсовидна форма не опадват, а бодливите клони го правят много търсен за жива ограда. Лесно се поддава на формиране с ножица и когато расте в групи е непревземаема преграда отвън. Ако сме подминавали цъфтящите в бледорозово и жълто цветове, събрани в щитчета през май и юни с безразличие, сега не можем да откъснем погледа си през септември и октомври от златистооранжевите и карминеночервените сочни зърнести плодове, които красят храста до падането на честите слани, от които помръква. Ако почвата в градината е плитка и бедна, без колебание ще си набавим храста пираканта кокцинеа. Семена можем да съберем и сами. След като се изчистят от месестата част семената се сеят в подготвени лехи още през есента, когато завалят дъждовете. Сеят се плитко, защото са дребни. Най-подходящото време за това са октомври и ноември, преди да е замръзнала земята.