Горчивият пелин може и да украсява

Артемизията (Artemisia) е сред растенията, които масово навлизат в Западна Европа. Отнасят се към един голям род, който включва около 400 вида. Повечето от тях са многогодишни тревисти или ниски храсти. Тези, които се отглеждат като декоративни се ценят преди всичко заради красивите листа. У нас са известни и с наименованието пелин.

Видовете, познати у нас
Видът A. gnophaloides произхожда от Западна Канада и Мексико. На височина растенията достигат от 60 до 120 см. Удължените листа са почти бели. Цветовете са сребристо-бели, групирани в красиви метлици, до 20 см дълги. Появяват се през септември-октомври. В Европа по-често се отглежда видът A. lactiflora - млечноцветна артемизия. Произхожда от Китай и Индия. На височина растенията достигат 1,20 до 1,50 м. Листата са зелени, дълбоко нарязани. Дребните цветчета са млечно бели, ароматни. Групирани са в пирамидални перести съцветия, 15-20 см дълги. Цъфтежът протича през август-септември.
У нас добре е известен видът A. absintium - обикновен или бял пелин, който произхожда от Европа. Среща се по скалисти и слънчеви места. Стъблата са изправени, разклоняващи се и достигат над 1 м височина. Листата са пересто нарязани с удължени, късо заострени дялове. Покрити са с нежни власинки, от което изглеждат сребристо-сиви. Издават силна специфична миризма и са горчиви. Цветчетата са тръбести, жълти, събрани по няколко в малки кошнички. Съцветието е метлица. Цъфтежът продължава от юли до октомври.

Грижите
Пелините се развиват добре на слънчеви места. Почвата трябва да е лека, добре дренирана. Предпочитат варовити почви. Тези растения се отглеждат като единични или от тях се оформят оригинални групи. Тъй като са високи, много красиво стоят в края на двора, като чуден фон на ярко цъфтящи нискостъблени цветя. Размножават се както със семена, така и чрез вкореняване на издънки и резници.