Болести по луковиците на гладиолите

През есента, след изваждането, луковиците на гладиолите се почистват и се преглеждат. Болните и наранените луковици се отстраняват. За съхранение се оставят само здравите. Опасно е обаче, когато при подбора на здравите луковици между тях попаднат такива, които носят зараза, но външно изглеждат здрави. При съхранението през зимата заразата в тях продължава да се развива и обхваща и здравите луковици.
Най-често по луковиците на гладиолите се срещат следните болести:
Сиво гниене. Причинява се от гъбата Botrytis gladioli. Тя поразява листата и цветовете и преминава и в луковиците. Обвити в дебелите люспи, особено при по-късно заразяване, заразените луковици външно изглеждат здрави. При натискане на дънцето обаче се открива загниване на сърцевината, което по-късно обхваща цялата луковица. При по-висока влажност се появява сив налеп от спори и черни, твърди склероции.
Фузарийно гниене. Много опасна болест за гладиолите. Причинява се от гъбата Fusarium oxysporum vargladioli. При съхранението по нападнатите луковици се появяват дребни, воднисти петна, които по-късно се разрастват, потъмняват и хлътват. По тях се образува розов налеп от спори. По-слабо засегнатите луковици изглеждат външно здрави, но при разрязване се забелязва потъмняване на проводящите съдове. Силно заразените изгниват напълно.
Сухо гниене. Причинява се от гъбата Stromatinia gladioli. Болестта започва с появата по вътрешните люспи на дребни, закръглени, червеникави петна, които по-късно стават кестеняво-кафяви до черни. Петната се разрастват, сливат се и хлътват. При силно нападение петната се появяват и по външните люспи. Болните луковици загиват.
Твърдо гниене (септориоза). Причинител е гъбата Septoria gladioli. Признаците на болестта са много подобни на тези, причинени от сухото гниене. Силно заразените луковици се втвърдяват и изсъхват напълно.
Пеницилийно гниене. То се причинява от гъбата Penicillium gladioli. Появява се често при съхранението на луковиците. Характерен признак е образуването на едри, закръглени, червено-кафяви петна, по които се появява сиво-зелен налеп от спори. При по-висока влажност заразата обхваща цялата луковица и тя изгнива.
Бактериоза. Причинява се от бактерията Pycudomonas marginata. Доста разпространена болест. По луковиците се появяват дребни, овални, светлокестеняви петна. По-късно петната потъмняват, леко хлътват и се обграждат от издигнат, по-светъл, лъскав кант. По сухите люспи се появяват овални, тъмнокафяви петна.
След като се почистят, прегледат основно и просушат добре, луковиците се оставят за съхранение в подходящо помещение при температура 5-6 градуса и влажност 60-70%. Тези условия са неблогоприятни за развитие на болестите. Луковиците се преглеждат редовно, особено през първите няколко седмици. Болните луковици се унищожават.
При опасност от поява на болести луковиците се обеззаразяват по следния начин: срещу гъбните болести се накисват за 1/2 час в разтвор от роврал 50ВП – 25 г, топсин М70ВП – 10 г или дитан М-45 – 20 г. Дозата е за 10 литра вода.
Срещу бактериозата – потапяне на луковиците в продължение на 2 часа в разтвор от 15 г калиев перманганат в 10 литра вода.
След третирането луковиците трябва да се просушат много добре.