Как се отглежда чимшир? (Buxus)

Семейство Чимширови (Buxaceae) съдържа вечнозелени храсти. У нас най-често срещан е обикновеният чимшир Buxus sempervirens. Расте на бедни или богати почви, само не издържа заблатените. Еднакво добре понася слънчевите и сенчести места. Само не понася и загива без въздушна влага. Той е много бавнорастящ, видно – животът му е няколко века. Понася добре резитбата и това качество му помага да намери приложение в парковото зелено сторителство за създаване на най-различни архитектурни форми. От обикновения чимшир са получени и декоративни форми, като сребристата форма – argentei variegata и златиста – aurei variega – първата форма със сребристозелени, а втората със златистозелени листа.
Понякога у нас се култивира и японската форма Microphylla. Тази форма микрофила е много рядко срещана у нас. Семенното размножавне при чимширите не се използва. Тези храсти се размножават само вегетативно – чрез зелени резници от невдървенели едногодишни леторасти, които се берат и залагат в етиленови или стъклени парници от средата на юни до средата на юли. Това е най-подходящото време, за да се използва максимално слънчевата енергия през летния сезон. За да се избегне опасността от прегаряне на младите резници, стъклата на парниците се варосват. Резниците освен от светлина, се нуждаят много и от проветрение и влага. Много фини пръскачки с вода оросяват чимшировите резници. Стъклата на парниците се повдигат постепенно за проветрение. До края на летния сезон резниците се вкореняват и са готови за засаждане на постоянните места. За да не измръзнат през зимата от ниските температури, стъклата на парниците се покриват с рогозки. Ако оцелеят, младите чимширови храстчета са готови в края на март и през април да бъдат засадени на определените места. Много свежест ще придадат, ако се засадят в групи на тревна площ или подхождат за създаване на ниска бордюрна украса.