Италианските дворчета

Италия е страната на емоциите. Страната на кафето, културното възраждане и морския бриз. Италия е страната на природата, красивите градини и хармоничната простота. Ето някои от принципите, по които се ръководи тяхното изграждане.

Като правило думата цветна леха в италианския двор се асоциира с голяма цветна поляна. Затова първото, което попада на човек пред очите в малките градчета в северна Италия – това е лаконичността при оформянето на дворовете. Понякога цветните лехи се състоят само от 1-2 сорта растения. Тя може да бъде малък кът земя на моравата: като акцент на вертикални иглолистни растения, който е ограден с нискорастящи цъфтящи растения. И цветната леха може да заеме само половин метър. При това фона на моравата доминира, но цветната леха създава акцент, който привлича погледа и добавя аромат. Добре изглеждат неголеми хвойни в съчетание с едногодишни (теменужки, карамфили и др).

Избирайки едно декоративно непретенциозно растение може ефективно да се оформи входната зона на двора с малко средства. Ето един пример: част от двора е засадена морава, която се разделя от асфалтирана алея. От едната страна е засаден кисел трън. Наситено червените листа на този храст изглеждат много ярко на фона на зелената морава. Леторастите на този сорт леко увисват встрани и създават мек и раздвижен силует. С времето киселият трън ще израсте и ще стане естествена преграда за любопитните погледи. Той не е взискателен към почвата, понася както яркото слънце, така и сянка, сухоустойчив и студоустойчив е. Листата му са пурпурно червени с жълти окраски по края. Цъфти и плододава – кораловите плодове дълго остават на храста. В качеството на солитери се използват ефедра, азалия, клен, а също и кротон.

Това е много популярна фраза, но що се касае за италианските дворове – това не са просто думи. Всички морави в тях са сочни и ярки и не се подстригват непременно. Понякога тревата израства на 30 см и образува пухкав килим. И подобни тревисти поляни се използват даже в дворове с класически тип планировка, които изискват строгост във всичко. А цъфтящите морави от нискорастящи треви добавят уют в селските дворчета. Дървесните растения са подрязани внимателно и оформени. Особено впечатление създават златистата туя, висока над 2 метра и щамбовата ефедра с диаметър на короната около метър и половина.

Често ние се стараем да махнем всичко старо от своя двор, като си мислим, че красотата не може да съществува без нещо ново. В Северна Италия не изхвърлят старите неща от оформлението – та те са пропити с духа на времето, у тях има история, своя легенда. Например старите почернели капаци на прозорците ще се освежат, ако пред тях се засади розов храст с нежен розов цвят.
Ландшафтният дизайн не е само композиция от растения, това е цялостният образ на имота, създаването на атмосфера и настроение с всички налични средства. Така в Италия са много популярни стенописите, малки фонтани с питейна вода, малки декоративни украшения.

Италианският двор е обграден от четирите си страни с арки. Отмереният ритъм на стройните колони, плавното очертание на арките, мекотата на линиите на невисоките релефни медальони, украсяващи от всички страни арките, точността на хоризонталните линии на тънкия корниз, всички елементи създават чувството на хармония. Простотата и изяществото на формите, точността и лекотата на пропорциите отличават всички архитектурни детайли на дворчето. Органически в екстериора се вписват и мраморните дивани с високи облегалки, покрити с релефни растителни орнаменти, и подлакътниците във вид на грифони. Те са поръчани в Италия специално за това дворче. Стоящият някога в центъра на двора кладенец, към който са се „стремяли” радиално разположените пътеки, завършват цялата художествена идея. Сега на мястото на кладенеца е поставен фонтан с кръгла чаша.
От северната страна на италианското дворче е разположена парадна столова, която изцяло е остъклена, а големи врати съединяват главното й помещение с вътрешния двор. Освен това, изход към италианския двор има и от помещенията, разположени от южната страна, също така и в източната част. Само западната стена, зад която е разположена кухнята, е глуха.

На всички професионалисти и любители на ландшафтния дизайн са известни френските и английските градини. Но трябва да споменем и за съществуването на италианските градини като едно от направленията в градинската архитектура, със своите особености и специфични форми. Освен това италианските градини са по-стари от френските и английските - те възникват още в епохата на Възраждането. Независимо от различията в климатичните условия в нашата страна също може да се направи италианска градина.
Какви са характерните черти и особености на италианската градина? И как да направим нашата градина да прилича на италианска - всичко зависи от желанието и светоусещането на всяка конкретна личност.
Италианската градина, подобно на френската има класическа планировка, но за разлика от френската се формира върху по-сложен релеф на хълмове и поляни. Рим още от древността е известен като град, образуван върху седем хълма. Ако разликата в нивото във вашата градина е недостатъчна, можете да си създадете релеф с изкуствено оформени тераси и подпорни стени. Подпорните стени е най-добре да са от камъни. Многото камъни са една от отличителните черти на италианските градини. Именно от камъни римляните са строили дворци, замъци или къщи, от камъни са били и оградите, а също и павилиони в парковете, каскади и фонтани, стълби и рампи за съединяване на тераси които са на различни нива, парапети и др. Каменни са били и декоративните и функционални елементи: отделните статуи и цели скулптурни групи, вази, пейки. Павирането на площадки, различни алеи и пътеки също се е изпълнявало от камъни. От това произлиза едно много интересно свойство на италианските градини - това е техния звук. Благодарение на изобилието от камъни се създава много добър резонанс и всичко, което се случва в градината, започвайки от ромоленето на водата, стичаща се по каменното легло, и завършвайки със звука на стъпките, отеква в пространството - всичко това създава неповторимо усещане за отдалечаване от външния свят и съсредоточаване към вътрешната действителност на градината.

Много важно значение имат и цветовете. В италианската градина преобладава тъмнозеления цвят на вечнозелените растения - борове, чимшир, лаврово дърво и др. Той изумително се съчетава с разнообразните бежови, сиви, златисти и розови оттенъци на камъните. Нека добавим и цвета на ствола на дърветата и храстите, различните нотки на зеленината- например сребристия оттенък на листата на маслиновите дръвчета, плюс ярките петна на цъфтящите растения. Общата картина великолепно допълват бадемите, цитрусите, магнолиите, рододендроните и накрая розите - любимите и в нашите градини. Цялото това многообразие не само прави градината колоритна, но и създава неповторим и свеж аромат от юга. Излизащите в днешно време нови сортове на гореспоменатите растения са напълно подходящи за използване в нашия климат, а цитрусовите растения дори италианците предпочитат да отглеждат в контейнери, за да могат да се пренасят през зимата на топло. Пикантен сребрист оттенък може да се постигне със засаждане на т.нар. миризлива върба.
Безусловно не можем да си представим италианска градина, впрочем също и английска или френска, без прилагането на топиартното изкуство. В наши условия може да се използва фигуралното подстригване. Съществуват бързорастящи иглолистни форми, а също и широколистни дървета и храсти, които добре понасят подстригването. Такива са някои сортове туя, обикновена ела, а от широколистните- кисел трън, дрян, спирея и други.
И макар италианските градини да се славят със значителните си мащаби, породени още от императорския Рим, с възвисяването на човека като Създател на прекрасното, можете да бъдете уверени, че и във вашия малък двор може да се създаде ненадминатата атмосфера на италианска градина.