Смятам, че няма да е кой знае какво откритие, ако приемем, че най-добрият селекционер на стадата е самият техен стопанин. Той познава животните си така, както познава членовете на семейството си. Доказателство за това са големият брой автохтонни породи, отличаващи се по различни признаци, предмет на дългогодишна народна селекция. При съвременните условия на конкуренция и пазарно стопанство фермерът се стреми отглеждането на овцете да е икономически изгодно, а типът на животните да отговаря на трайните тенденции на пазара за овцевъдна продукция.
Много често се задава въпросът - коя порода да отглеждам? Коя е идеалната овца? На какво трябва да се обърне внимание и как трябва да изглежда една овца (коч) за месо?
Общата форма на тялото трябва да има вид на призма; гърдите трябва да са широки, дълбоки (бъчвообразни); вратът да е добре замускулен, а гърбът достатъчно дълъг и широк, като при угоените животни образува надлъжна вдлъбнатина, което е указание за достатъчна площ на мускулното око (14-16 кв. см).
Особено внимание трябва да се обърне върху бутовете, тъй като те в голяма степен формират търговския вид на трупчетата - замускуляването трябва да започва малко над скакателните стави, като степента на развитие на т. нар. вътрешен, външен и заден бут се определя чрез едновременно опипване с двете ръце. Краката са сравнително къси и широко поставени.
Не трябва да се таксува за недостатък известна "О" - образна постановка на задните крайници, което може да се дължи и на много добро развитие на "вътрешните" бутове. Тези характеристики на трупа са залегнали в европейската класификация S-EUROP за живи животни и овчи трупчета. Животните с най-добра конформация се отнасят към S и E клас, а с най-лоша в О и Р. В последните класове влизат обикновено трупчетата на угоените агнета от млечните и някои местни породи овце.
Естествено към идеален тип овце за месо по отношение на конформацията трябва да се стремим в равнинните райони с богати естествени или изкуствени пасища, при които не се налага изминаването на големи разстояния, тъй като животните са приземен тип. Основната част от приходите в овцевъдството, независимо от продуктивното му направление, идват от продажбата на агнета за месо или разплод.
Поради това при отбора стопаните трябва да отдадат предпочитание на приплодите, родени като близнаци. Като животни носещи наследственост за висока плодовитост се приемат тези, които са близнили най-малко две последователни години В развъдните програми на Германия и Нова Зеландия се отчита типът на оагване до четвърто агнене и от такива овце се взимат кочове за разплод в елитните стада. Още по-точно е когато селекцията се води не по броя на родените агнета, а по броя на жълтите тела или отделените яйцеклетки чрез сканиране с ултразвук, тъй като при овцете поради специфичен строеж на възпроизводителния апарат, често пъти плодовитостта зависи не само от майката, но и от качеството и преживяемостта на семенната течност на коча. Тази селекция е по-точна и чрез нея по-бързо се постига генетичен прогрес.
Още два компонента определят репродуктивната ефективност на овцете: възможността да се получават агнета през всички сезони на годината, от една страна, и добрите майчински качества на овцете (способността на овцете сами да отгледат агнетата си, без човешка намеса), оцеляването им до реализация. Тези качества са известни в литературата като селекциониране на "лесен за отглеждане тип". Поставяйки такива изисквания в развъдните си програми при месо-вълнодайни овце, в Нова Зеландия се е увеличил рязко броят на реализираните агнета от 70-80 до 120-130-140 броя от 100 овце майки, което е подобрило рязко икономическия статус на фермерите.
Полицикличността на еструса при някои породи овце (Романовска, Фински ландрас и Немска планинска овца) е генетически обусловена и позволява да се получават агнета три пъти в две години без използване на хормонални препарати. В повечето европейски страни са разработени хормонални огледала на отглежданите породи, което позволява избора на оптимален момент на заплождане, а при синхронизация на заплождането - определяне на оптималното ниво на хормоните, без това да доведе до нежелана суперовулация. За съжаление поради недостиг на материални средства и неразбиране тези хормонални криви, толкова важни за практиката у нас, не са разработени.
