Коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България“ с тревога констатира, че някои местни власти не желаят дискусии по мерките за опазване в защитените зони от европейската екологична мрежа Натура 2000 в Калиакра. Заради проблемно застрояване в тази зона България беше осъдена от Европейския съд и е застрашена от ежедневни глоби.
Преди месец хора в Каварна излязоха на протест, защото никой не се беше консултирал с тях за мерките. Обществените обсъждания бяха осуетени със скандали, в случая беше въвлечен премиерът, а на заседание в Министерски съвет бе взето решение в работни групи да бъдат дискутирани конкретните мерки и да се стигне до решения.
Какво обаче стана месец по-късно?
На 31 август 2017 г. представители на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и Българска академия на науките (БАН) дойдоха на място в Каварна, за да обсъждат с местните хора мерките от плана за управление на защитените зони в района на Каварна, в рамките на работните групи „Земеделие“ и „Акватория“.
Още на група „Земеделие“ обаче кметът на Каварна Нина Ставрева ги посрещна с декларация, че няма да обсъжда плана за управление, а единствено заповедта на министъра за временна забрана на дейности в понто-сарматските степи, както и границите на защитените зони. Тя призова присъстващите да подпишат декларацията с мотива, че лично министър Нено Димов ѝ обещал, че на работните срещи няма да се обсъжда плана. Земеделците и ловците се присъединиха към декларацията.
Това, че представителите на МОСВ са командировани от същия министър със задачата да се обсъжда плана за управление и че в писмените покани до участниците бе посочена същата задача на работните срещи, явно не беше от значение за тези представители на местните хора, коментират еколози.
Мирослав Калугеров, началник на Националната служба за защита на природата, е подчертал необходимостта да се предприемат спешни мерки за изпълнение на решението на Европейския съд и че е важно тези мерки да бъдат обсъдени с местните хора. На практика обаче участниците не се вълнуваха от управлението на защитените зони, а искаха промяна на границите им и проверка на първичните данни, въз основа на които са определени те.
От МОСВ обясниха, че стандартните формуляри с данните за всяка защитена зона са публични на страницата на министерството и по закон те не съхраняват първични данни, а само документите, изисквани от Европейската комисия.
Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) поясни, че съхранява всички данни, послужили за определяне на всички 114 защитени зони за птиците – публикувани и непубликувани данни, събирани както индивидуално от орнитолози, така и при целенасочени проучвания. Принципно данните могат да бъдат разглеждани в офиса на БДЗП в присъствието на специалист, който би могъл а отговаря на въпроси, в конкретния случай на участниците бе показан полевият дневник от проучването на миграцията при село Българево.
Кметът на Каварна Нина Ставрева обаче ясно заяви, че не проявява интерес, когато й предложиха лично да види данните за мигриращите розови пеликани, записани в дневника. В продължение на три часа участниците в срещата обсъждаха правните и научните аспекти, свързани с обявяването на защитените зони. Беше предложена за обсъждане и възможността за пре-картиране на понтосарматските степи с участието на собственици и ползватели на земи.
Местните представители не пестиха обидите си към учените от БАН и дори заплашиха със саморазправа. Това предизвика реакцията на доц. Анна Ганева, директора на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, която заяви, че не би изпратила експертите си в район, където сигурността им ще бъда застрашена. Стигна се дори дотам, местните участници да предложат ревизия на договора ни за членство в Европейския съюз, само и само да не се налагат ограничения в защитените зони. На практика нито една мярка, свързана със земеделието, не бе разгледана на срещата.
В следобедната работна група „Акватория“ бе разигран същият сценарий, като представителите на рибарския сектор също се присъединиха към декларацията, предложена от кмета на Каварна. Те изложиха същите аргументи, с които земеделците не подкрепиха обсъждането, макар заповедта на министъра за временна забрана на дейности, касае само степите, но не и морската акватория.
Последваха груби нападки и обиди към авторския колектив на БАН. Доц. Анна Ганева изрази разочарованието си, че в настоящата среща не може да се окачестви като диалог между цивилизовани хора в търсене на конструктивни решения и заяви, че няма да позволи учени от БАН да участват в срещи от този формат.
Мирослав Калугеров отбеляза, че при липса на воля за сътрудничество от страна на местните хора провеждането на работни срещи за търсене на съвместно полезни решения е безпредметно. Работната среща бе прекратена, а срещите на работните групи „Строителство“ и „Енергетика“ бяха отменени.
Пак останаха въпросите кой е заинтересован да няма дискусии и конструктивни решения за бъдещето на района и кой ще бъде отговорен когато българският данъкоплатец започне да плаща глобите, наложени от Европейския съд?!
Коалицията „За да остане природа в България“ намира поведението на местните участници в работните срещи – общината, земеделците, риболовците - за безотговорно и неприемливо. Вярваме, че това поведение не отразява истинските нагласи на хората в района. Местната общност пропусна възможността да изрази своите тревоги и въпроси, и да изложи своите виждания за управлението и опазването на защитените зони „Калиакра“, „Белите скали“ и „Комплекс Калиакра“, съобразено с местните традиции и културни изисквания.
Считаме, е решенията могат да бъдат намерени само чрез воля от всички страни за конструктивен диалог, заключават от коалицията.
