Ако България не забрани строежите в защитена зона „Комплекс Калиакра“, ще последват загуби за държавата за стотици милиони евро под формата на санкции, събаряне на къщи, хотели, вилни селища и инфраструктура. Това съобщи министърът на околната среда и водите Нено Димов по повод провеждащото се в Каварна обществено обсъждане на плана за управление на трите защитени зони в района на Калиакра, както и породилото се недоволството на собственици на имоти в рамките на НАТУРА 2000.
Земеделски производители от региона излязоха днес на протест с искане да бъде отменена заповедта на Министерството на околната среда и водите, с която се налага абсолютна забрана за земеделие и строителство на имотите, които попадат в зона Натура 2000.
Ако исканията им не бъдат удовлетворени, те се канят да блокират със земеделска техника община Каварна, съобщи националното радио.
Според екоминистъра „неизпълнението на мерките за забрана на строеж и влизането в наказателна фаза означава финансови санкции. Еднократната санкция би била в размер на няколко милиона евро – точният размер се изчислява по формула, плюс ежедневна санкция – очакването е за 20 хил. евро на ден. Събарянето не е химера, а ефективна мярка на ЕК, с която се принуждават държавите и националните им съдилища да прилагат европейското законодателство“, подчерта министърът.
Според него е напълно реален и рискът след събарянето да се наложи и възстановяване на хабитатите. „Предполагаме, че това също ще струва милиони евро“, допълни Нено Димов. Той категорично заяви, че с издадената от него заповед за забрана на строителството и други дейности в рамките на защитената зона и постигнатите с Европейската комисия договорености, България успява да спести на данъкоплатеца големи загуби. Заповедта на министъра на околната среда и водите беше издадена на 21 юли и публикувана в Държавен вестник на 28 юли.
Министър Димов припомни, че хронологията на проблемите край Калиакра е с 10-годишна давност. Решенията за включването в НАТУРА 2000 на защитена зона „Комплекс Калиакра“ и другите две зони за опазване на дивите птици са взети от Министерския съвет през 2007 г.
Територията в района е предмет на две наказателни процедури, започнати от ЕК срещу България. Първата е от юни 2008 г. за неопределяне на защитната зона за опазване на дивите птици „Калиакра“, а втората е от края на 2008 г. – заради одобряване на множество проекти (около 600) без адекватна оценка за кумулативния ефект. На 2 април 2014 г. ЕК заведе искова молба по двете обединени процедури в Съда на ЕС. На 14 януари 2016 г. Съдът на ЕС осъди България за нарушение на европейското законодателство за това, че е одобрила 9 проекта за ветрогенератори (от които 3 не са реализирани) и 1 голф игрище в защитените зони.
„Аз заварих поет, но неизпълнен ангажимент пред ЕК – да бъдат взети мерки за избягване на наказателната процедура чрез издаване на заповед за забрани на определени дейности по Закона за биологичното разнообразие. Срокът е бил до 31 март 2017 г., а такава заповед нямаше. Преди издаването на моята заповед проведохме срещи с кметовете на Каварна и Шабла, за да ги уведомим за ангажиментите на страната ни и за мерките, които предприемаме, за да информират гражданите на населените места. Ще направим и разяснителна кампания за хората за възможностите за компенсиране на техните загуби“, допълни министър Димов.
Има три възможности за финансово подпомагане на собствениците на земи – по Програмата за развитие на селските райони, по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. и по програма LIFE, както и да се заложат мерки за подпомагане в следващия програмен период, уточни екоминистърът.
За пример той посочи практиката в други страни – членки на ЕС, където се е стигнало до разрушаване на вече реализирани проекти и е наложено ефективно събаряне на постройки. В Испания са разрушени ветрогенератори и над 200 постройки – хотели и къщи, по решение на испанския съд, така че да не се стигне до осъдителна присъда от Съда на ЕС. Въпреки това Испания не е успяла да се спаси и нарушенията продължават да са в съдебна фаза. Ирландия също е осъдена три пъти да събаря изградена инфраструктура. В Гърция се е наложило веднъж събаряне по крайбрежието на остров Закинтос заради нарушения по опазване на костенурка от защитен вид, и втори път – около Атина, за други зони в НАТУРА. „Да подчертая, че договорката, която постигнах с ЕК, е – ако приложим мерките за забрана, ще се счита за изпълнен ангажиментът на България по изпълнение на съдебното решение и страната ни категорично ще излезе от наказателната процедура“, заяви Димов.
