Начало » Важно за фермера » Растениевъдство

Нов живот за старите лозя

ЗА ВСИЧКО ИМА ЧАЛЪМ
Синор.БГ / 06.01.2004 г.

06-01-2004 г. Днес много стопани станаха собственици на лозя заедно с възстановената им собственост върху земята. В повечето случаи лозите са формирани по навлязлата широко в нашето промишлено лозарство формировка Мозер, а някъде и Омбрела. Тези формировки разкриват възможности за по-високи и по-доброкачествени добиви, макар броят на растенията в декар да е по-малък. Бедата е, чe в много случаи лозята бяха позастерели, а други пък междувременно застаряха. Може ли такива лозя да бъдат подмладени? Може! Дори непосветеният в лозарската практика е в състояние да го направи. Нужна му е доза увереност и някакви познания все пак, които му предлагаме. За триона и ножиците няма смисъл да споменаваме. Ето как става. Старата лоза се прерязва ниско над почвената повърхност, но не и под мястото, където е бил присаден културният сорт на дивата подложка, ако по някаква причина е останало над повърхността. Добре е отрезът да се заглади с остро ножче и покрие с овощарски мехлем или блажна боя. През пролетта от спящите пъпки в оставения чеп ще се развият буйни леторасти, известни като лакомци или вълци. Грижа ще ни е да изберем двата най-силни от тях, а другите да премахнем. С това започва създаването на новата лоза, която е най-добре да формираме пак като Мозер. И тази формировка, както и други, използвани в лозарската практика, може да се постигне по обикновен или ускорен начин. И в двата случая е важно още през първата година да бъде постигната необходимата дължина на оставените леторасти. За това допринася много правилното торене и поливане при възможност. Привързваме ги към колче и през лятото редовно почистваме всички други филизи и колтуци. Когато достигнат височина до 10 - 15 см под първия тел, ги прищипваме, за да се развият още през първата година колтуци във връхната част.На следващата година два от тях ще използваме за формирането на кордоните. Така постъпваме при ускорения начин. При обикновения начин двата летораста не се прищипват, а се оставят свободно да се развият до есента, привързани към опорното колче (фиг. 1). Премахваме колтуците и евентуално появили се нови филизи. През пролетта на следващата година прегъваме срещуположно двата летораста по носещия тел и ги съкращаваме на 5 - 7 очи, като съблюдаваме последното да е разположено отдолу. Първият носещ тел е по-дебел ( 5 мм) и при модификацията на оригиналната формировка у нас отстои на 1,3 м над почвената повърхност. Филизите от вертикалните стъбла трябва се премахват още съвсем малки, най-късно до 10 - 15 см дължина. Оставят се само развиващите се от хоризонталните кордони (фиг. 2).

Нов живот за старите лозя
15003
 

Последни материали
Виж
Цените предимно се задържат на нивото от миналата година
Шаран, толстолоб и таранка са най-търсените риби в Плевен преди Никулден
Полезни съвети
Скрит почвен враг уврежда доматите, засадени след краставици
Кризи и реформи налагат държавата да запази нивото на подпомагане
Обсъждат помощ за пролетните култури като зимните пръскания при овошките
Агрометеорологична прогноза за периода 28 ноевнри – 4 декември 2025 година
Ниски температури ще спрат вегетацията на есенниците във високите полета
Предстои проектирането на 35 обекти за напояване
Иван Капитанов: Ще приведем в експлоатация над 400 малки водоема
Лошият план на Брюксел
Бъдещата ОСП за България - без бюджет за напояване и с 20 процента орязани субсидии
Свързани материали
Виж
Цените предимно се задържат на нивото от миналата година
Шаран, толстолоб и таранка са най-търсените риби в Плевен преди Никулден
Полезни съвети
Скрит почвен враг уврежда доматите, засадени след краставици
Кризи и реформи налагат държавата да запази нивото на подпомагане
Обсъждат помощ за пролетните култури като зимните пръскания при овошките
Агрометеорологична прогноза за периода 28 ноевнри – 4 декември 2025 година
Ниски температури ще спрат вегетацията на есенниците във високите полета
Предстои проектирането на 35 обекти за напояване
Иван Капитанов: Ще приведем в експлоатация над 400 малки водоема
Лошият план на Брюксел
Бъдещата ОСП за България - без бюджет за напояване и с 20 процента орязани субсидии
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
АВТОРИ |  РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2025
RSS новини