Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
06.01.2004 г.

Нов живот за старите лозя

ЗА ВСИЧКО ИМА ЧАЛЪМ

06-01-2004 г. Днес много стопани станаха собственици на лозя заедно с възстановената им собственост върху земята. В повечето случаи лозите са формирани по навлязлата широко в нашето промишлено лозарство формировка Мозер, а някъде и Омбрела. Тези формировки разкриват възможности за по-високи и по-доброкачествени добиви, макар броят на растенията в декар да е по-малък. Бедата е, чe в много случаи лозята бяха позастерели, а други пък междувременно застаряха. Може ли такива лозя да бъдат подмладени? Може! Дори непосветеният в лозарската практика е в състояние да го направи. Нужна му е доза увереност и някакви познания все пак, които му предлагаме. За триона и ножиците няма смисъл да споменаваме. Ето как става. Старата лоза се прерязва ниско над почвената повърхност, но не и под мястото, където е бил присаден културният сорт на дивата подложка, ако по някаква причина е останало над повърхността. Добре е отрезът да се заглади с остро ножче и покрие с овощарски мехлем или блажна боя. През пролетта от спящите пъпки в оставения чеп ще се развият буйни леторасти, известни като лакомци или вълци. Грижа ще ни е да изберем двата най-силни от тях, а другите да премахнем. С това започва създаването на новата лоза, която е най-добре да формираме пак като Мозер. И тази формировка, както и други, използвани в лозарската практика, може да се постигне по обикновен или ускорен начин. И в двата случая е важно още през първата година да бъде постигната необходимата дължина на оставените леторасти. За това допринася много правилното торене и поливане при възможност. Привързваме ги към колче и през лятото редовно почистваме всички други филизи и колтуци. Когато достигнат височина до 10 - 15 см под първия тел, ги прищипваме, за да се развият още през първата година колтуци във връхната част.На следващата година два от тях ще използваме за формирането на кордоните. Така постъпваме при ускорения начин. При обикновения начин двата летораста не се прищипват, а се оставят свободно да се развият до есента, привързани към опорното колче (фиг. 1). Премахваме колтуците и евентуално появили се нови филизи. През пролетта на следващата година прегъваме срещуположно двата летораста по носещия тел и ги съкращаваме на 5 - 7 очи, като съблюдаваме последното да е разположено отдолу. Първият носещ тел е по-дебел ( 5 мм) и при модификацията на оригиналната формировка у нас отстои на 1,3 м над почвената повърхност. Филизите от вертикалните стъбла трябва се премахват още съвсем малки, най-късно до 10 - 15 см дължина. Оставят се само развиващите се от хоризонталните кордони (фиг. 2).

Нов живот за старите лозя
14461
 

Последни материали
Виж
Седмичен доклад на Синор.БГ
Ако изтърпят следващата ОСП, през 2040 г. фермерите ще работят в рая
За първите 15 дни на юли в сравнение със същия период на юни
Износът на слънчогледово масло от Украйна е скочил с над 75 на сто
Насрочен е за 29 юли, документи се продават от 21 до 25 юли
Община Ямбол обяви търг за отдаване под наем на 37 земеделски имота
Полезни съвети
Защо вехнат листата на доматите и как да им помогнем?
При ечемика жътвата приключи с близо 700 килограма от декар
Средният добив от пшеницата в Добричко гони 650 килограма от декар
Тракторите обаче няма да блокират пътищата, за да не притесняват туристите
Гръцки фермери протестират за неизплатени обезщетения и присвоени техни субсидии
Свързани материали
Виж
Седмичен доклад на Синор.БГ
Ако изтърпят следващата ОСП, през 2040 г. фермерите ще работят в рая
За първите 15 дни на юли в сравнение със същия период на юни
Износът на слънчогледово масло от Украйна е скочил с над 75 на сто
Насрочен е за 29 юли, документи се продават от 21 до 25 юли
Община Ямбол обяви търг за отдаване под наем на 37 земеделски имота
Полезни съвети
Защо вехнат листата на доматите и как да им помогнем?
При ечемика жътвата приключи с близо 700 килограма от декар
Средният добив от пшеницата в Добричко гони 650 килограма от декар
Тракторите обаче няма да блокират пътищата, за да не притесняват туристите
Гръцки фермери протестират за неизплатени обезщетения и присвоени техни субсидии
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2025
RSS новини