Нов живот за старите лозя

06-01-2004 г. Днес много стопани станаха собственици на лозя заедно с възстановената им собственост върху земята. В повечето случаи лозите са формирани по навлязлата широко в нашето промишлено лозарство формировка Мозер, а някъде и Омбрела. Тези формировки разкриват възможности за по-високи и по-доброкачествени добиви, макар броят на растенията в декар да е по-малък. Бедата е, чe в много случаи лозята бяха позастерели, а други пък междувременно застаряха. Може ли такива лозя да бъдат подмладени? Може! Дори непосветеният в лозарската практика е в състояние да го направи. Нужна му е доза увереност и някакви познания все пак, които му предлагаме. За триона и ножиците няма смисъл да споменаваме. Ето как става. Старата лоза се прерязва ниско над почвената повърхност, но не и под мястото, където е бил присаден културният сорт на дивата подложка, ако по някаква причина е останало над повърхността. Добре е отрезът да се заглади с остро ножче и покрие с овощарски мехлем или блажна боя. През пролетта от спящите пъпки в оставения чеп ще се развият буйни леторасти, известни като лакомци или вълци. Грижа ще ни е да изберем двата най-силни от тях, а другите да премахнем. С това започва създаването на новата лоза, която е най-добре да формираме пак като Мозер. И тази формировка, както и други, използвани в лозарската практика, може да се постигне по обикновен или ускорен начин. И в двата случая е важно още през първата година да бъде постигната необходимата дължина на оставените леторасти. За това допринася много правилното торене и поливане при възможност. Привързваме ги към колче и през лятото редовно почистваме всички други филизи и колтуци. Когато достигнат височина до 10 - 15 см под първия тел, ги прищипваме, за да се развият още през първата година колтуци във връхната част.На следващата година два от тях ще използваме за формирането на кордоните. Така постъпваме при ускорения начин. При обикновения начин двата летораста не се прищипват, а се оставят свободно да се развият до есента, привързани към опорното колче (фиг. 1). Премахваме колтуците и евентуално появили се нови филизи. През пролетта на следващата година прегъваме срещуположно двата летораста по носещия тел и ги съкращаваме на 5 - 7 очи, като съблюдаваме последното да е разположено отдолу. Първият носещ тел е по-дебел ( 5 мм) и при модификацията на оригиналната формировка у нас отстои на 1,3 м над почвената повърхност. Филизите от вертикалните стъбла трябва се премахват още съвсем малки, най-късно до 10 - 15 см дължина. Оставят се само развиващите се от хоризонталните кордони (фиг. 2).