Скорушата е едно от малкото диворастящи плодови растения с много ценни плодове, които се използват за храна и лекарствени нужди. У нас тя е много слабо разпространена като диворастящо растение. Среща се предимно като единични дървета в горските райони на Стара планина, Средна гора, Осоговската планина и др. Много по-рядко се срещат дървета от скорушата в полските райони и по поречията на реките. Нейните биологични особености и изисквания към екологичните фактори са много слабо проучени. Пенка Мондешка, научен сътрудник от Института в Троян, създава първия български сорт скоруша ЯНТАРНА, признат от Държавната сортова комисия. Хабилитационният й труд е “Скорушата в България”. Създала е и технология за получаване на скорушово брашно – нов плодов продукт, подходящ за производството на храни за диабетици.
В плодовете на скорушата има много ценни вещества, което определя и високата им хранителна и биологична стойност. В угнилите плодове се съдържа 13-18% захар, което превъзхожда всички крушови и повечето ябълкови сортове. От захарите преобладава фруктозата, която е полезна при чернодробни заболявания и може да се приема и от диетично болни. Съдържанието на органични киселини улеснява разтварянето на уратите и отделянето им от организма. Плодовете на скорушата са богати на пектин и целулоза, които са много необходима съставна част на храната. Тези вещества се свързват с отровите, гнилостните продукти, токсините, холестерола и ги изхвърлят от организма. Значителното съдържание на дъбилни вещества, които придават горчивия вкус на неугнилите плодове, действат затягащо и се използват при стомашни разстройства. От кората на младите клонки или от самите клонки се приготвя отвара, която действа много благоприятно при бъбречнокаменна болест.
Плодовете на скорушата се консумират в прясно състояние, след като угният, но могат да се преработват при домашни условия в нектар, компот, мус, конфитюр, сушени плодове и др.
Скорушата е силно растящо, многогодишно дървесно растение. Срещат се дървета с височина на короната над 18 м и диаметър – над 20 м. Тя е бавнорастяща и растения, получени от семена встъпват в плододаване към 6-ата - 8-ата година след засаждането. При благоприятни условия животът продължава 100-200, а според някои автори и до 400-500 години.
Размножаването на скорушата основно се извършва чрез семена. Всички диворастящи форми, които са разпространени в горските масиви и на други места, са получени по този начин. То може да стане и чрез присаждане върху семенни подложки от скорушата. Присадените дървета встъпват по-рано в плододаване, но и при тях животът продължава най-малко 100-120 години. От едно добре развито дърво могат да се получат 100-150 кг плодове. Плодовете са събрани в кичури (фиг. 1) и зреенето не настъпва едновременно. Понякога то може да продължи 2-2,5 месеца, като най-рано започва зреенето на плодовете във връхната част на кичура. Началото на зреенето при някои дървета започва в началото на септември, а при други – в края на този месец до началото на октомври. Обраните плодове се съхраняват на сенчесто и проветриво място на пласт не по-дебел от 10 см, докато започне омекването. В зависимост от температурата на въздуха този процес продължава от 2-3 до 7-8 дни. Лед угниването плодовете стават години за консумация и за преработка.
Скорушата не е много взискателна към почвените и климатичните условия. Тя успява на различни типове почви и когато те са дълбоки и пропускливи проявява задоволителна сухоустойчивост. Цъфтежът настъпва към края на април до към средата на май и пролетни измръзвания са много рядко явление. Нейното разпространение в планинските райони, където температурите през зимата падат доста ниско показва, че тя е студоустойчиво растение. Единственото което трябва да се има предвид при засаждането на скорушата е, че тя е силно светлолюбиво растение. При засаждане в домашни градини, трябва да се има предвид също така нейният много силен растеж и опасността да причини засенчване на другите култури.
Плододаването на изолирани единични растения от скорушата в природата е свидетелство, че тя може да се самоопрашва и от еня могат да се отглеждат отделни дръвчета. Разпространените в природата дървета от скоруша се отличават по биологични и морфологични особености, по качество на плодовете, срок на зреене и др. От тях бяха подбрани няколко по-ценни форми, които започнаха да се размножават в института в Троян.
