Торене на изоставени орници в планински и полупланински райони

24-11-2005 г. Проблемът с възвръщане на плодородието на изоставените ниви (орници) много години е занимавал и сега занимава нашите изследователи. Един от най-бързите и рационални начини за решаването на този проблем е рационалното торене. Проучванията в различни райони на страната показват, че почвите са предимно кисели с рН около 4, с голямо участие на скелетни частици в горния слой, слабо съдържание на хумус. Стойността на К2О е около нормалното, съдържат малки количества усвоим фосфор и са много бедни на амонячен и нитратен азот. Това се потвърждава и от бързата реакция на наличната тревна растителност на азот и фосфор, и по-слабо - на калий. Данните от метеорологичните станции и пунктове в различни райони показват, че сумата на годишните валежи надвишава 600 мм/кв.м, като тези от средата на април до средата на юли обикновено са над 60 мм и са благоприятни за развитието на тревната растителност. Снежната покривка се задържа по-продължително време и водният отток е голям. Температурата на въздуха и почвата по време на вегетацията е подходяща за развитието на растителността. Поради наличие на малки количества хумус и други органични остатъци водозадържането е по-слабо, но това се компенсира от количеството на валежите. Данните от направените обследвания на видовия състав и гарнираността на тревната покривка върху почвата показват, че тревната покривка е разкъсана, неуплътнена и част от почвената повърхност е гола и покрита с множество скелетни частици. Липсата на достатъчно количество усвоими хранителни вещества в горния почвен слой е оказала влияние върху развитието на настанилите се тревни видове и образуваната от тях вегетативна и коренова маса. Това дава възможност за формиране на повъхностен отток, съдържащ разтворени количества от хумус, ситнозем, хранителни вещества и др. Тревната растителност се образува от житни, бобови и разнотреви. Минералното торене с азот 6, 9 или 12 кг/дка активно вещество (18, 26 или 32 кг/дка) амониева селитра, фосфор 8 кг/дка активно вещество, приложен самостоятелно или с Мо (молибден) 10 кг/дка или костено брашно 60 кг/дка. Комбинираното торене азот-фосфор или азот-фосфор-калий (N6Р8, N6Р8К5 кг/дка) сме изпитали в опити и в практиката. Амониевата селитра се внася всяка година през пролетта, а суперфосфатът и калиевият хлорид - през есента или напролет след размръзването на горния почвен слой през две години и костено брашно - през три години. Азотното торене дава много бърз и очертаващ се ефект върху цвета и количеството на формираната вегетативна маса и корените. Бързо се повишава процентното участие на житните треви, като още първата година отпада голяма част от ефимерите и бързо нараства масата на многогодишните треви. Бързо вземат превес обикновената и бялата полевица, гребенистата трева, планинската тимотейка, миризливката, сълзицата и други. Намалява участието на бобовите треви и особено на разнотревите. Самостоятелното и комбинирано торене със суперфосфат и молибден, а също и костено брашно, променят ботаническия състав на тревостоя. Нараства участието на бобовите треви и намалява участието на житните и разнотревите. На третата година от внасянето на тези торове бобовите надвишават 50 на сто от състава на полученото сено. Бързо нараства присъствието на звездела, златистата, бялата и червената детелина, на звездана и др. Комбинираното торене с азот-фосфор и азот-фосфор-калий също рязко променя ботаническия състав на тревостоя, като отпадат едногодишните видове и трайно се настаняват полевиците, гребенистата трева, сълзицата, тимотейката и други видове като ежова гловица, власатки и други. Понижава се и присъствието на разнотревите. Добивът на сено от самостоятелното торене с амониева селитра се повишава с над два пъти, а при комбинираното торене тези разлики възлизат на 3-4 пъти, т.е. получава се от 300 до 400 кг/дка повече сено. Фосфорното торене и при трите варианта надвишава с 11-40 на сто повече добива, получен от контролата (неторено) или с 80-100 кг/дка сено. Получава се сено с голямо участие на бобови треви с по-голямо съдържание на протеин. Минералното торене оказва съществени промени и в съдържанието на суров протеин, като превишава неторената площ с 0,8-3,44 на сто, или вземайки предвид получените по-големи количества сено, съответно нараства и количеството на получения суров протеин. Ефективността на минералното торене на изостанали орници също варира в широки граници. Така от всеки внесен 1 кг в активно вещество азот се получава повече от 30 кг сено, а при комбинираното торене с N6Р8 и N6Р8К5 на дка, тези разлики възлизат съответно на 25-26 кг и 22-24 кг сено. При площи, торени с фосфор, 1 кг акт. вещество дава около 17 кг сено. Най-голям икономически ефект се получава от комбинираното торене с N6Р8К5 кг/дка. Положителният ефект от минералното торене на изоставени орници е двустранен, а именно - получава се висококачествена и в големи количества трева или сено; обогатява се почвата с големи количества органично вещество; подобряват се физико-химичните свойства на почвата. Получава се плътна тревна повърхност на почвата, спира се въздействието на ветровата ерозия; намаляват се силата, обемът и количеството на отнесените съставки - хумус, ситнозем, хранителни елементи. Общо взето, се подобрява почвеното плодородие, като до голяма степен се спира действието на водната ерозия. След 5-6 и повече години при правилното прилагане на минералното торене се получава голямо количество продукция, силно се повишава органичното съдържание в почвения слой. Това дава възможност на собственика да разоре тези площи и върху тях да отглежда подходящи за района култури. От в. Фермер