Едно от най-древните овощни растения

Позната шест хилядолетия. Все още не е изяснено къде е първичното огнище на произход и разпространение. Приема се, че това е някъде в Средиземноморието. Не са известни и родителските диви видове. Създадени са над 500 сорта. Маслината е неразривно свързана с бита и преживяването на огромни маси бедно население. Позната от египетските пиктограми, от Асиро-Вавилония. Кой не знае символа на мира – гълъб с маслиново клонче? Емблема на олимпийските игри и венци за шампионите. Не само! С маслиново масло в знак на благослов е помазан Одисей при завръщането му в Итака. С него се мазали не само пехливаните, а и участници в обредни ритуали. С него светят кандила и светилници. Сякаш без него животът по Средиземноморието е немислим.

Маслината заема около 90 млн. дка, основно в Средиземноморието с около 7 млн. т плодове – 1,3 млн. т зехтин, 94 % от което се консумира от населението-производител. Само 6 % се изнася в други страни. За хората около Средиземноморието маслината е живот – храна и лекарство. Не случайно Маслината е отдавна обожествена, възпявано Маслиновото масло (до 75 % в плодовете) е с висока хранителна и диетична стойност. То е лесно усвоимо и отлично средство за лечение на някои заболявания на черния дроб (жлъчката), стомаха и др. То съдържа изключително важните алфа-токофероли (90 % от всички токофероли в зехтина) – най-усвояемите от човешкия организъм активни антиоксиданти. То е и антиканцерогенно. У нас често се греши, като се нарича “шарлан” и “шарлаган” – тези турски названия се отнасят за масло от орехи, сусам и др. Неточно е и названието “дървено” масло, защото истинският зейтин се получава при студено пресоване, а “дървеното” масло (използвано за технически цели) – чрез “пържене” на остатъците (“кюспето”). Най-високо качествено е маслото с название “Virgin” (девствено). Именно то се препоръчва за лечение не само на стомаха, но в смес с мед и ябълков оцет, за лечение на следгрипни, следпростудни сухи кашлици, за зарастване на рани от изгаряне и т.н.

Привличани от всички тези и много други “екстри” на маслината ,както и от голямата екзотична декоративност, невзискателност и дълговечност на дърветата, съседите на средиземноморците през всичките векове се опитват да пренесат тази “трудолюбива бедуинка” в совите по-студени райони. Правили са опити и нашите предтечи още от древно време. Никога частичните успехи не са прескачали Маришката низина, не са се задържали задълго дори по нашето Черноморие.Най-дълго са се борили с по-суровите зими отделни стари дървета в Ахтопол, Созопол, Сандански, Ивайловград. Над две десетилетия е преживяло едно дърво в Перущица. Почти 30 г. расте и плододава едно дърво от сорта Асколано в двор в гр. Царево. И двете понасят относително суровите (до –18 - -19°С) зими благодарение на дворовете-“фризери”, където през цялата зима се задържа твърде ниска температура (около нулата, но не постоянно минусова), което не позволява преждевременно пробуждане от “зимния сън”. Маслиновото дърво може да издържи при –12 -15°С на открито, но за кратко време. И не само! Много важно е почвата да е с алкална реакция (рН7) и с редовно напояване и торене през вегетацията. Някои сортове като Никитска, Никитска едроплодна и Кримска понасят кратковременни застудявания до -18°С. Почти всички средиземноморски сортове страдат при –8 -10°С. Пресен пример са закупените преди три години от гр. Петрич (от неизвестен сорт и произход – вероятно гръцки) и засадени в гр. Приморско голям брой маслинови дръвчета. Болшинството от тях измръзнаха в различна степен и до основата още през първата зима. През изтеклата зима, с продължителни сухи мразове, масово измръзнаха дори стари дървета маслини (и смокини) по Черноморското крайбрежие и в други райони.

Посочваме тези подробности, за да подчертаем, че не навсякъде и не при каквито и да е условия може да се отглежда маслина. Надеждни условия има в затворените дворове и малки домашни градини, под защита на сгради и вечно зелени дървета. Да се предпочитат по-студоустойчивите кримски сортове. Италианските, гръцките и други средиземноморски сортове са само за съдово (стайно) отглеждане. Най-пригодна е варовитата почва. Ако рН е под 6,5, трябва да се внесе ситна мраморна фракция или отпадъчен “боклук” от варопещи. Много добри резултати се постигат със “сатурачна вар” от захарните заводи.

За засаждане да се предпочитат дръвчета, отгледани от вкоренени резници, събрани от по-студоустойчиви дървета от посочените сортове. Вкореняването не е “лесна работа” –то трае 1,5 – 2,5 и повече месеци. Почвата в съда за вкореняване трябва да се отоплява – 22-24°С. Резниците се залагат веднага след отрязването, като се запазват само две двойки горни листа. Третират се със стимулатори – най-добре с бета-индолилмаслена киселина (4000 ppm). Тя не се разтваря с вода, а с малко спирт и се разрежда до указания процент с вода. След формиране на 3-5 см коренчета, вкоренените резници се пренасят в отделни саксии (или пластмасови торбички) в рохкава торна почва и се поставят временно в защитено място под пъстра сянка. Подчертаваме, почвената смес трябва да е богата с калциеви йони.
Маслиновото дърво развива многобройни предивременни клончета и короната бързо се сгъстява, затова има нужда от редовна резитба за просветляване. Избягва се съкращаването, защото предизвиква по-голямо сгъстяване. Правилно е да се отрязват излишни полускелетни клончета до основата им, но само веднъж – рано през пролетта – преди началото на вегетацията.

Пресните свежи плодове са негодни за ядене – те съдържат до 10 % горчив олеуропеин. Отстранява се със солен разтвор – заливат се 3-4 пъти и престояват в него по около седмица. Така се получават черните солени маслини. От някои сортове се събират плодове в “млечна зрялост” и се преработват в “зелени маслини” (пиколи”). Те са с по-ценна диетична и вкусова стойност.