Когато времето е скъпо, а искаме градината ни да бъде изчистена от бурени и свежа през целия сезон и през зимата, ще си изберем вечнозелената (Juniperus sabina) стелеща хвойна. Нарича се право, защото без да е придирчива към почвите, които могат да са влажни,сухи, тежки, глинести, леки, песъчливи, та дори и заблатени, без да израства на височина е отличен “покривач” в диаметър и не позволява на плевелите да се развиват. Обича да е чисто около нея.
Стелещата хвойна е не по-висока от 30-40 см над земята. Расте повече на ширина и неусетно “приватизира” пространствата на бурени и плевели, като ги обезличава и чисти. Не изисква много специални грижи, освен ако почвата е много суха да се окопава и разрохква почвата около нея и да се полива с маркуч под храста, а не отгоре върху плоско полегналите стъбла с фините клончета по тях, които могат да прегорят от парещото слънце. При сушави години еднократно поливане сутрин рано или вечер веднъж в месеца е достатъчна поливка.
Стелещата хвойна е красив иглолистен вечнозелен храст. На цвят варира от светло до наситенозелено и до синьо-зелено. Варира и по височина, защото градинарите са успели да получат освен полегнали форми и по-високи, средни над 50 см, и високи форми до един метър и повече.
Стелещата (пълзяща) хвойна се размножава по вегетативен начин със зелени резници, които се нарязват в края на юни, до средата на юли и се зареждат под стъкло в торф и пясък. Много бързо вкореняват и ако се опазят от измръзване през зимата, напролет спокойно могат да се разположат в градината или парка.
Има и по-смели любители на сабините, които набучват подготвените резници направо в лехи с добре разрохкана и подготвена почва. Отглеждани по този начин на открито, красивите храсти освен, че се вкореняват, но и се каляват за по-сурови условия.
Стелещата хвойна е много зимоустойчива. За да се забелязва отдалеч е много подходящо в близост с нея да се разположи и една пирамидална хвойна, която с по-високия си ръст отдалеч гали погледа и акцентира, и подчертава чара на пълзящата хвойна.