Ходжово лале

Родът Фритилария (Fritillaria) от семейство Лилиеви още от средните векове е завоювал обичта на любителите на цветята. Представен е от близо 200 вида, които обитават умерения пояс на Европа, Азия и Северна Америка.
У нас открай време в пролетните градини елегантно се извисява видът Фритилария империалис, наричан ходжово лале и Туй паша. Някои твърдят, че цветето е наречено така, защото е донесено от турците, а други свързват името му със своеобразната “чалма” от листа, която стърчи над цветовете. На височина достига около 60 см. Стъблото е красиво облистено, керемиденочервените цветове са едри, приличат на лалета. Те са наредени пръстеновидно и висят като изящни камбанки под красива розетка от листа. Под земята има едра луковица, съставена от отделни люспи. В тях се натрупват хранителни вещества, които поддържат живота на растението по време на покоя и в началото на вегетацията. Цялото растение, и особено луковицата, излъчва силна специфична миризма.
Фритилариите са типични растения-ефемериди. Щом през пролетта температурите се задържат положителни и почвата е достатъчно влажна, те започват да се събуждат. За много кратко време образуват стъбло, листа, разцъфтяват, образуват нова луковица, след което замират до следващия сезон. По време на покоя луковицата може да се вади, пресажда или да се съхранява. В началото на есента обаче вече трябва да е в почвата, защото се залага новото стъбло и започват да се образуват корени. Растенията сякаш се готвят за новия пролетен старт, за да могат да извършат резкия скок в развитието си, на който ги е обрекла природата.
Освен познатото ни ходжово лале съществува огромно разнообразие от фритиларии. Между тях има и помпозни гиганти, и прелестни мъници. Всичките обаче имат много красиви и своеобразни багри, като често се срещат и с геометрично правилна шахматна шарка.
Фритилариите се размножават лесно с отделяне на луковичките-детки, които се образуват около голямата луковица. Те зацъфтяват обикновено на следващата година. Едно от най-добрите им качества е, че са устойчиви на болестите, които засягат останалите луковични цветя. Много търсени напоследък са сортовете с яркожълти цветове.
Тези растения предпочитат по-тежки и влажни почви, но не и високи подпочвени води. Най-добре растат на полусенчести места под дървета и храсти. На едно място може да останат 3-4 години, след което трябва да се преместят.