Микроторовете имат голямо значение за добива

Микроелементите, които се намират в почвата имат голямо значение за нормалното развитие и растежа на растенията. Макар и в минимално количество тези елементи влияят върху добива и качеството на продукцията. Те повишават устойчивостта на растенията към болести и неприятели, правят ги по-издръжливи на неблагоприятните условия на средата.
Става дума главно за елементите бор, желязо, кобалт, мед, молибден, цинк, йод, ванадий. Те регулират обмяната на веществата, заради това ги наричат функционални елементи. Обикновено младите растения съдържат повече микроелементи в единица сухо вещество, отколкото по-старите. През вегетационния период микроелементите са съсредоточени главно в младите органи и жизненоважните центрове - размножителните части на цветовете, върховете, корените, там където обмяната е по-интензивна.
Обикновено говорим за торене с азот, фосфор, калий. Увеличеното им използване, налага и употребата на микроторове. Нормите зависят от запасеността на почвата с усвоими форми на микроелементи и от специфичните изисквания на културите. Микроторенето помага и при борбата с физиологични болести като хлорозата.
Микроелементите се внасят директно в почвата. Но може да се третират също семената или да се направи извънкореново подхранване. Добре е да се използват торове, обогатени с микроелементи. Може да се смесват и с растителнозащитни препарати.
Съдържанието на бор в различните почви се колебае от 0,5 до 160 мг в 1 кг. С този елемент у нас са добре запасени излужените черноземи, тъмносивите горски почви, алувиално ливадните. Бобовите култури, овощните насаждения, захарното цвекло, слънчогледът се нуждаят от този елемент. Железните торове са важни предимно в овощните и лозови насаждения. Кобалтовите се прилагат в пасища, ливади и площи с многогодишни треви.
Магнезиевите са необходими на картофите, зърненобобовите култури, лозата, тютюна. Най-добър е ефектът, когато магнезиевите соли се внасят на канелено подзолистите, киселите почви с лек механичен състав. От медните торове най-честосе използва синият камък, нормата е 500 до 2500 г/дка.