Сеитбата на ранните пролетни култури

През февруари при подходяща влажност се оформят лехи, за да започне засаждането на лука от арпаджик. За целта се подготвят площите с лехи широки 100-110 см, разделени с бразди широки - 50-60 см. Най-оптималния срок за засаждането е 25 февруари-1 март. Използва се стандартен арпаджик с диаметър на луковичките от 8 до 22 см.
При чесънът оптималния срок за засаждане е през втората половина на февруари. Засаждането става по схеми и разстояния както при лука. Необходими са около 180-200 кг/дка чесън. Най-подходящата дълбочина за засаждане е 5 см.

През февруари, който е типичен зимен месец, продължава периодът на презимуване на различните селскостопански култури. Заедно със силните застудявания, макар и много рядко, през февруари се наблюдават и периоди на краткотрайни затопляния. През тези периоди настъпва временно възобновяване на вегетационните процеси най-вече при есенните посеви. Постепенно се създават условия за сеитбата на ранните пролетни култури – овес, грах, а в зеленчуковите и особено в овощните градини започва провеждането на различните пролетни мероприятия.

ЗИМНИ ЗЪРНЕНО - ЖИТНИ КУЛТУРИ
През месец февруари започва едно от важните мероприятия за развитието на житните култури – подхранването с азотни торове. Преди започване на вегетацията житните растения са най-изтощени от зимния период, с изчерпани въглехидратни резерви и поради това имат нужда от лесноусвоима азотна храна. Азотното подхранване на есенниците не трябва да се извършва шаблонно. Ефективността на торенето зависи от редица условия – състояние на посева, климатичните условия, сортът и не на последно място запасеността на почвата с минерален азот. За тази цел е необходимо да се вземат почвени проби по определена методика, като на базата на извършения агрохимичен анализ и очаквания добив се определя нормата на торене. Най-често използваните торове са амониева селитра и карбамид. Амониeвата селитра може да се използва при всички почви, като препоръката е това да стане при първа възможност за влизане в посева. Торенето трябва да започне първо от най-изтощените посеви с най-ясно изразен азотен глад в следствие на презимуването. Карбамидът се използва при почви с алкална реакция и температура на въздуха не по-висока от 6С. Тогава са възможни загуби на азот под формата на амоняк. Азотното торене не бива да се извършва при дебела снежна покривка (над 10 см) и при наличие на дебела ледена кора.
През този месец се наблюдава израстване на посевите от ечемик, което благоприятства подсяването им – това да се извърши в срок до 15.02.
През този месец се обновяват обследванията за ларви на обикновения житен бегач, като това се извършва до края на месец април. Появяването на ларвите се открива по повредите – сдъвкани листа и вегетационни връхчета от които остава само нерватурата. Повредените органи изсъхват, добиват кафяв цвят и приличат на топчици от кълчища. Води се борба при ПИВ – 5 ларви или 5 повредени растения на 1м2. Могат да се използват следните препарати: Релдан 50 ЕК – 150 мл/ дка; Вазтак 10 ЕК – 30 мл/ дка; Дурсбан 4 Е – 100 мл/дка; Нуреле Дурсбан – 70 мл/дка и др. При подготовката на разтворите да се спазват всички изисквания за работа с пестициди. Да се попълва задължително Дневника за проведените химични обработки и употребените торове, съгласно чл.8 и чл. 24з от т.2 от ЗЗР. Такъв дневник ЗП могат да получат от РСРЗ.

ПРОЛЕТНИ ЖИТНИ КУЛТУРИ
През този месец започва сеитбата на пролетния ечемик и овес Това става при първа възможност за влизане в полето. Задължително трябва да се засяват обеззаразени семена. За тази цел могат да се използват следните препарати: Витавакс 200ВП – 200г/100 кг семе срещу праховита главня и ленточна болест по ечемика. Суми Голд 150 мл/100г семе в 4 литра вода, Дивидент Стар 036 ФС -150 мл/100 г семе в 4 л вода.