Къпината не обича крайностите

Къпината, въпреки че е близка родственица на малината е по-взискателна от нея към топлината и към студа. Отделните сортове се отличават твърде много помежду си по устойчивостта на ниски температури. Ранозрелите и стелещите се Дароу, Чероки, Брейзос, Теодор Раймерс, Китатини, Бойсен по-добре понасят летните горещини и не много продължителните засушавания.

Ако духат горещи и сухи ветрове
плодовете на чувствителните сортове силно издребняват, понякога изсъхват, преди още да се доузрели. Повече от къпиновите сортове произхождат от видове, които са обособили наследствените си особености при условията на сравнително мек климат. Затова у нас, особено стелещите се Бойсен, Техас, Торнфри, Смутстеле, Хюл Тюрнлес, Дирксен, Торнлес не са устойчиви на по-силни зимни студове.

Температури, по-ниски от минус 18 градуса по Целзии
причиняват чувствителни повреди по надземните части на повечето къпини. А някои от стелещите се и тези без шипчета изцяло измръзват. Когато температурата достигне минус 23С, измръзва надземната част на Торнфри, Смутстем, Бойсен. Но тъй като коренището не се поврежда чувствително, през вегетационния период израстват нови издънки и растенията се възстановяват.
Когато избирате места за нови насаждения трябва добре да познавате биологичните особености на отделните сортове, най-вече на безбодилестите. Това растение предпочита места със сравнително по-мек климат, продължителна и топла есен, защитени от студени зимни и горещи летни ветрове.

Къпината е светлолюбива, понася слабо засенчване и вирее на твърде различни почви. Достатъчно е те да не са много варовити и да бъдат поне задоволително овлажнени. Най-подходящи са дълбоките и свежите глинесто-песъчливи почви с проницаема подпочва. Леките са за предпочитане пред тежките глинести. Изправено растящите сортове се развиват по-добре от стелещите се на по-тежки почви.
Къпината формира силна надземна маса и плододава изобилно, затова извлича твърде много хранителни вещества от почвата. Ето защо е неправилно схващането, че не е много взискателна към почвеното плодородие.
Ако мястото има подпочвени води, по-високи от един метър не е подходящо. Там задължително трябва да се направи дълбок дренаж. Къпината сравнително добре се развива на слабо алкални и слабо кисели почви. При повишена алкалност обаче страда от хлороза поради липса на желязо и манган. Подходящи са почвите със слаба до средно кисела реакция – рН (КСЕ) от 5,5 до 6,5.