Чемширът се отглежда с търпение, защото е бавнорастящ, но живее до 700 години. Не е взискателен към почвите - колкото и да са бедни и лишени от влага, но изисква въздушна влага. Среща се както на припечни, така и на сенчести места. Издържа на ниски температури. За украса на паркове, градини и огради се търси много благодарение на податливостта си да се формира с ножица.
Размножава се чрез зелени резници. Това са части от невдървенели още леторасти и се берат към края на месец юли, рано сутрин. Зелените резници, събрани от маточниците на чемшира, са с дължина от 5-6 см и при пренасянето до парниците е наложително да са увити в навлажнени кърпи с цел да се ограничи до минимум изпарението.
Парниците, където продължава отглеждането, също трябва да са подготвени и оросени добре предварително. Всеки парник се зарежда с дебел пласт градинска почва. Върху нея се насипва пласт от 2-3 см пресят торф и най-отгоре се създава покритие от промит и пресят едрозърнест пясък с дебелина 2-3 см. Събраните резници се полагат отвесно в пясъка на дълбочина 5 см и внимателно с ръка се прибира и уплътнява добре пясъкът около всеки резник. Ежедневното оросяване, проветряване и засенчване е задължително. През октомври вашите резници ще имат вече коренчета. За да не измръзнат растенията през зимата, парниците се покриват с рогозки. Напролет се засаждат.
