Чешмирът е единственото българско вечнозелено растение. Изключително подходящ е за гъста и вечнозелена жива преграда и е класически храст за оформяне на градини. Разпространен е в цялата страна, като от векове е украсявал българските дворове. Днес може да се срещне в музеи и паркове. Той украсява двора в Етнографския музей в Стария Пловдив, както и тези във възрожденските къщи. Може да се види в дома на Пейо Яворов, както и на художника Никола Манев. Храстът расте бавно и достига височина около метър. Не окапва през зимата и подлежи на оформяне.
През 2015 г. този храст за първи път е нападнат от вредител - американска бяла пеперуда, чиито гъсеници в момента започват да изсмукват соковете от листенцата на чемшира и те от зелени се превръщат в бледи и прозрачни. Постепенно растението остава сухо и загива буквално за седмица.
Процесът започва от един храст и преминава към следващите“, разказва агрономът Стоянка Еленска, която дълги години е работила в областта на растителната защита и опазване на природното наследство. Според нея, когато се забележат първите побеляващи клонки, е препоръчително да се обърнем към специалисти от селкостопанските аптеки с молба да спасим чемшира.
Необходимо е да се напръска по указание на специалистите няколко пъти с препарат и да се проследи състоянието му до късно лято.
„Колкото по-рано и масово се отреагира, толкова по-ограничено ще е нападението от американската бяла пеперуда. Поразените клонки трябва да се изрежат и изхвърлят, за да се ликвидира заразата и да не се наблюдават нови поражения по вечнозеленото растение. Ако се третира в началото на нападението от гъсениците, няма да се налага орязване на клонките“, съветва Еленска. Тя апелира за спасяване на българския чемшир, който е едно от нашите национални богатства.
