Дърветата на голяма част от територията на страната са поразени от корояди и гъбични вредители и това налага вземането на спешни мерки, заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев при провеждането на инспекция в горските територии на Държавно горско стопанство „Ардино” и Държавно ловно стопанство „Женда” – поделения на Южноцентрално държавно предприятие, цитиран от пресцентъра на министерството. „Заедно с водещи представители на лесовъдската наука, неправителствени организации, централна и местна власт трябва да уведомим медиите и обществеността, че гората в Родопите съхне”, каза Добрев. Участие в инспекцията взеха учени от Института по гората към БАН и Лесотехническия университет, областните управители на най-засегнатите области в страната - Кърджали и Смолян, както и представители на община Ардино.
Направен наскоро анализ показа, че проблемът със съхнещите гори е изключително актуален и в Югозападното държавно предприятие, където над 9 хил. декара гори само на частни собственици в Кюстендилско и Пернишко са поразени от нападенията на върхови корояди.
Основна причина за увеличаване на нападенията е добрата хранителна среда за развитие на короядите. Тя е следствие на голямото количество увредена дървесина – над 2 млн. куб. метра от абиотични фактори (ветровали, ветроломи, ледоломи и снеговали), и невъзможността за бързото й извличане и усвояване в рамките на една година заради високия процент недостъпни терени. Размерът на засегнатите площи е много динамичен и не може да се направи точна оценка, но по последна информация са приблизително около 300 хил. декара.
"Процесът е обезпокоителен и е наложителна спешна човешка намеса", заяви академик Александър Александров от Института по гората към БАН. "Короядните петна се разширяват понякога и с метър на ден и трябва да лекуваме тази гора, а това става със сеч. На места се засяга и дървесината около короядните петна, където короядът се е преместил и започва да ползва хранителната среда", обясни Александров. Това, което има да се решава, не засяга само институциите, а и всички собственици на гори. Предстои труден период на извличане и усвояване на тази дървесина и нека да оставим лесовъдите да си свършат работата, подчерта той.
В последните години проблемът се разраства и разширява. От средата на 2016 г. в страната се наблюдават тревожни тенденции за увеличаване на размера на площите със засегнатите иглолистни култури. В сравнение с 2015 г. е регистриран ръст на засегнатите площи от 66 хил. дка на 180 хил. дка, или близо 3 пъти. Само до месец юли 2017 г. засегнатите площи са колкото за цялата 2016 г.
Съхнещите гори са с възраст 40-50 г., която се определя като пределна за тези изкуствени насаждения , посочиха представителите на научните среди.
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите Григор Гогов информира, че в засегнатите райони са ограничени сечите на здрава дървесина и се приоритизира усвояването на увредената. Той посочи, че се идентифицират собствениците на засегнатите гори, на които се правят предписания за предприемане на мерки за провеждане на санитарни сечи и други мероприятия.
