От миналата година вървят едни хвалби за увеличените площи със зеленчуци, чиято идея е да убедят средния потребител, че българските домати и краставици се връщат на трапезата. На фона на последната статистика обаче май не е така. Не говорим за площите с домати и краставици, които наистина отчитат лек ръст, но странно защо той не се усеща на пазара. Говорим за резултатите от вноса на пресни зеленчуци, чието увеличение всяка година се измерва с двуцифрени проценти и продължава да расте.
Ще дадем пример с последния ситуационен анализ на министерството на земеделието, който дава изключително точна картина на пазара на плодове и зеленчуци от 2012 до 2016 г.
От статистиката се вижда, че и през 2016 г. България остава „нетен вносител на плодове и зеленчуци и преработени продукти както в количествено, така и в стойностно изражение“, което означава, че вносът постоянно превишава износа и постоянно расте.
През миналата година например в страната са внесени 133 698 т пресните и преработени зеленчуци, докато износът от страната е бил едва 85 693 т. Ако сравним с 2012 г., ще видим, че тогава на вътрешния пазар са внесени 84 795 т, което е два пъти по-малко от 2016 г. В същото време износът на български зеленчуци и консерви преди пет години е бил 57 072 т, тоест - темповете на увеличение са много по-бавни при износа, отколкото при вноса.
При този продължаващ дефицит на пресни зеленчуци дупката на пазара се попълва от основно от продукцията на съседните държави.
Според статистиката през 2016 г. в страната са внесени общо 712,4 хил. тона плодове и зеленчуци и хранителни продукти, като над 60% от тях са от съседни държави. Вносът от държави-членки на ЕС отбелязва ръст от 9,3% спрямо предходната година, до 442,6 хил. тона, за което допринася продължаващото ембарго за внос на плодове и зеленчуци от ЕС в Русия, довело до пренасочване на част от европейската продукция към вътрешния пазар на ЕС, се посочва в анализа.
Традиционно Гърция остава най-големият вносител с 224,8 хил. тона. Спрямо 2015 година този внос е скочил с 18%. За едно година с цели 40% се е увеличил и вносът на плодове и зеленчуци от Полша, което се дължи на ръста при доматите, гъбите и ябълките.
Вносът от трети страни е в размер на 269,8 хил. тона, без съществена промяна спрямо 2015 г., основно от Турция (121,2 хил. тона) и Македония (50 хил. тона).
Според предварителните данни на НСИ през 2016 г. вносът на пресни зеленчуци се задържа около нивото от 2015 г. (+0,1%), възлизайки на 232,8 хил. тона. Подобно на предходни години, най-значителен в количествено отношение е вносът на домати (70,5 хил. тона), картофи (32,8 хил. тона), пиперки (25,9 хил. тона), лук (25,5 хил. тона) и краставици и корнишони (19,6 хил. тона). В сравнение с 2015 г. се наблюдава съществено увеличение на доставките на домати, тиквички, марули, моркови, гъби и чесън – с между 11,6% и 52,3% (най-значително при чесъна). От друга страна, вносът на лук, пиперки, картофи, патладжани, праз и зеле намалява в границите от 2,3% до 28,9%.
Ако през миналата година носът на плодове и зеленчуци е надхвърлил 712 хил. тона, то българският износ е доста скромен - 255,7 хил. тона. Спрямо 2015 г. се отчита някакъв ръст от 25,6%, което експертите определят в резултат на близо двойно повишение на износа на зеленчуци, под влияние на по-високата реколта.
Основни ни потребители остават Румъния (44,7 хил. тона), Гърция (30,7 хил. тона) и Германия (27,5 хил. тона). При експорта за трети страни се отчита още по-значителен ръст на годишна база – със 74%, до 64,9 хил. тона, като най-големи количества са реализирани в Индия (12,7 хил. тона), Турция (9 хил. тона) и САЩ (6,9 хил. тона). Износът за Индия нараства над 20 пъти спрямо 2015 г., като се състои почти изцяло от сушени зеленчуци, в частност бобови.
По групи продукти, най-голям износ на зеленчуци (вкл. пресни, охладени, замразени, сушени или временно консервирани) е насочен за Румъния (19,3 хил. тона), Гърция (14 хил. тона) и Индия (12,7 хил. тона), на плодове (вкл. пресни, сушени, замразени или временно консервирани плодове) – за Румъния (11,7 хил. тона), Чехия (10,8 хил. тона) и Италия (9,2 хил. тона), а на хранителни продукти от плодове и зеленчуци – за Германия (14,3 хил. тона), Румъния (13,7 хил. тона) и Гърция (10,4 хил. тона).
