Ако малините внезапно са почнали да пожълтяват, трябва да бъдат потърсени причините, иначе рискуваме да останем без реколта, а и самото растение може да изсъхне.
Ако пожълтяват листната маса и стъблата, но не при всички растения, има голяма вероятност за поражения от бактериален рак по корените. Основният симптом е удебелявания по корените, а за да го устатовим, трябва да изкопаем 2 храста с корените. Освен това малините губят вкус, листата пожълтяват и опадат, а новите ластари са много къси.
В най-голяма степен от заболяването страдат старите храсти. Най-доброто решение е болните растения да бъдат изкопани и изгорени, тъй като лечението е невъзможно. Като превантивни мерки се препоръчва отстраняването на плевелите, засаждане на малините след бобови култури, преглеждане на корените при пресаждане на малините, като при най-малък признак за заболяването растенията се изгарят, и подхранване с фосфорно-калиеви торове и прегоряла оборска тор.
В дъждовни години малините могат да заболеят от ръжда. По горната повърхност на листата се появяват спори с жълт до оранжев цвят, а впоследствие листата пожълтяват изцяло, изсъхват и окапват.
И тук липсват средства за борба – болните храсти трябва да бъдат изгорени или закопани наесен. Като профилактични мерки се препоръчват събирането и изгарянето на опадалите листа, подхранване на пресадените храсти с прегоряла оборска тор напролет и засаждане на сортове, устойчиви към ръждата по малините.
Пожълтяването на малините обаче може да е следствие от инфекциозна (вирусна) хлороза. Листата на болните храсти се деформират и смаляват, а ластарите на практика не растат, ягодите са сухи и дори вдървени, не стават за консумация. И тук болните храсти трябва да бъдат унищожени. Трябва да се има предвид, че инфекциозната хлороза се разпространява от въшките, затова трябва да се води борба с тях.
Освен това инфекциозната хлороза трябва да бъде отличавана от обикновената, причинявана от недостига на желязо – при последната листата не се смаляват, а ластарите растат нормално.
Като превантивни мерки се препоръчват унищожаването на въшките и на болните храсти, за да не се заразят останалите, подхранване с прегоряла оборска тор или компост и по-рядко, но по-обилно поливане.
