Какво е необходимо на една овощна градина, за да даде щедра реколта? На първо място – торове, убедени са опитни градинари. Въпреки схващанията на привържениците на екологичното овощарство адекватното подхранване увеличава значително реколтата, подобрява вкуса на плодовете и срока им на съхранение, а също така увеличава устойчивостта на овошките на студове и болести. Ако химикалите се влагат с мярка, те са в състояние да ускорят узряването на плодовете с някоя и друга седмица, както и да подобрят външния им вид.
Първите торове се влагат в дупката при засаждане на дръвчетата и обикновено са достатъчни за първите 3-4 години от живота им, а след това всичко зависи от подхранването. Не трябва да се забравя, че овошките ползват малко торове – едва около една осма от количествата, които се влагат при отглеждането на доматите, картофите и останалите зеленчуци.
Съществува прост принцип за влагането на торове при овошките – през есента са фосфорните и калиевите, а през пролетта и в началото на лятото – азотните, при това на 2-3 пъти: веднъж при разпукването на цветните пъпки, втори път – преди да цъфнат дръвчетата и третият – 2 седмици след цъфтежа. С азотните торове обаче трябва да се внимава, тъй като ако се прекали с влагането им, се стига до понижаване на количествата фосфор и калий, които поемат дръвчетата, до влошаване на външния вид на плодовете и до забавяне на съзряването на филизите. По-високи от необходимите дози фосфорни торове пък могат да предизвикат хлороза у листната маса, а излишъкът от калиеви торове води до дефицит на магнезий.
Сред овощарите е разпространена практиката на варосване на почвата. Трябва да се има предвид обаче, че варта предизвиква в почвата дефицит на елементи като желязото, мангана, цинка и медта.
Важно е също така да сме наясно, че вложените торове не се усвояват изцяло от дръвчетата – те „изяждат” само 40-60% от азота, 30-50% от калия и едва 20-30% от фосфора. Останалата част или изветрява, или се измива от почвата, или пък преминава в недостъпна за растенията форма. Затова се използва и извънкореново подхранване, което може да се съчетае с пръскането на овошките срещу вредители и заболявания. Изключението са препаратите, съдържащи калций и сяра, които се прилагат самостоятелно.
Обикновено за един сезон са достатъчни 4 обработки на листата – когато цветните пъпки започнат да се разпукват, при появата на цветовете, когато завръзите достигнат големината на лешник и след това – на орех. Най-често за първите 2 подхранвания се използва карбамид, а за останалите – комплексни (комбинирани) торове с микроелементи. И тук има изключение: измръзналите овошки, които е изключително важно да бъдат подхранени с азот – най-добре с разтвор на карбамид в съотношение 30-40 грама на 10 литра вода.
