Сред градинарите е разпространено мнението, че само ябълката страда от периодичност на плододаването, докато крушите например раждат всяка година, но това не е точно така – след обилна реколта дори и те могат да „излязат в отпуск” през следващия сезон. По принцип не винаги може да се каже защо някоя овошка си почива, но най-разпространените причини са добре известни.
Свръхреколтата и по-точно обилният цъфтеж и плододаване изтощават дървото и вследствие на това то не залага или залага съвсем малко цветни пъпки за следващата година. Най-често такава последователност се проявява при ябълката, докато при крушите наистина е по-рядко явление.
Малко по-различно е положението при сливите и вишните, където подобна „периодичност” може да е следствие просто на измръзване след по-топли периоди през зимата, когато цветните пъпки са особено чувствителни към ниските температури. Сериозни щети нанасят и застудяванията през пролетта, особено по време на цъфтежа, когато дори само студен вятър е в състояние да доведе до опадане на цветовете, а дори това да не се случи, се стига до трудно връзване на плодовете. Падане на температурите до 2-3 градуса под нулата по Целзий пък уврежда цветовете не само да костилковите култури, но и на ябълките и крушите. Поради тази причина е вредно овошките да се садят в котловини със студени въздушни течения, тъй като именно това може да се окаже причината дърветата да не дават плод всяка година.
Липсата на необходимите грижи за овошките и подборът на сортове без отчитане на това дали са самоопрашващи се или имат нужда от опрашители също може да доведе до периодично плододаване. Има сортове ябълки и круши, които раждат практически всяка година. Те се различават от останалите с умереното залагане на плодни пъпки, не особено голямо количество резервни цветове, добро разлистване и частично самоопрашване, което им дава възможност да осигуряват реколта и без наличието на опрашители.
Един от основните агротехнически методи е нормирането на завръзите в овошките, но той може да се прилага успешно само върху младите дръвчета, тъй като при големите е особено трудоемък.
При ябълките може да се нормират и плодовете, като те наедряват в по-голяма степен за сметка на количеството им. Обикновено това се прави през пролетта и в началото на лятото. Извършва се само ако плодовете са прекалено много, т. е. когато са разположени нагъсто. Принципът е прост – във всяко съцветие има 5-6 цвята, затова се оставят не повече от 2-3 плода, а понякога – и по 1-2.
Разбира се, при вишните и сливите нормирането е безсмислено, затова при плодородна година просто ги подрязват, а при по-слаба методът просто не се практикува. Това позволява в известна степен да бъде елиминирана периодичността при плододаването.
