Институтът за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро са съставили въпросник по Общата селскостопанска политика ОСП след 2020 г., което да улесни фермерите и браншовите организации при обсъждането на бъдещите политики. Самият дебат официално се открива от днес, като въпросите са качени на www.bcap.bg.
Публикуваме пълния въпросник.
I. Структура на ОСП след 2020 г.
1. Сегашната структура на ОСП я разделя на два стълба – Първи (директни плащания и пазарна подкрепа) и Втори стълб (Програма за развитие на селските райони). Смятате ли, че сегашната структура отговаря на нуждите на ОСП? Какво ви липсва или смятате за излишно в сегашните насоки за подпомагане?
2. Смятате ли, че трябва да се промени съотношението във финансирането между Първи и Втори стълб (в момента приблизително 75:25)?
3. Възможно ли е Р България да иска Схемата за единно плащане на площ да се прилага и след 2020 г.? Готови ли сме да преминем към схемата за основно плащане?
4. Трябва ли да се елиминира напълно възможността за национално съфинансиране, която позволява на по-богатите държави в ЕС да увеличават несъразмерно подпомагането за своите фермери?
5. Къде и как виждате ролята на механизмите за управление на риска – в Първи стълб и задължителни за прилагане, или във Втори и доброволни за прилагане?
6. Управлението на риска според вас трябва да бъде на ниво държава членка чрез фонд, който се активира при катастрофични събития и пазарни кризи, или на ниво стопанство, което да бъде застраховано срещу индивидуални рискове (защита на добив/доход, др.)?
7. Ако приемем, че бюджетът на ОСП е фиксиран, то от кои мерки и схеми за подпомагане следва да се отделят средства за финансирането на управлението на риска?
8. „Позеленяването на ОСП“ е изискван от обществото, необратим процес. Къде според вас е мястото на „зелените“ плащания в структурата на ОСП?
II. Първи стълб (ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ)
1. Нужна ли е промяна в дефиницията за активен фермер и кой трябва да получава подпомагане?
2. Нужен ли е таван на плащането на ниво стопанство и какъв трябва да бъде той?
3. Необходимо ли е допълнително подпомагане за по-малките стопанства и под каква форма (преразпределително плащане до определен размер на стопанството или друг механизъм – какъв би могъл да бъде той)?
4. Директните плащания на площ в голяма степен изтичат към собствениците на земя, което ограничава ролята им на подкрепа на доходите на земеделците. Трябва ли според вас този начин на плащане да бъде заменен и ако да с какво?
5. Подкрепяте ли позицията, че мерките за управление на риска в стопанствата трябва да заменят директните плащания, а директни плащания да се получават само от стопани, които прилагат конкретни практики благоприятни за околната среда, климата и природните ресурси?
6. Световната търговска организация, в която членува ЕС, забранява подпомагане, обвързано с производството (напр. на литър мляко, кг. месо и пр.). При това положение трябва ли да се запази обвързаната подкрепа на единица площ и глава животно, или тя може да бъде заместена с други инструменти за подпомагане на чувствителните сектори? Какви могат да бъдат тези инструменти?
III. Втори стълб (РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ)
1. Смятате ли, че в сегашния си вид инвестиционните мерки в ПРСР трябва да останат?
2. Бихте ли подкрепили идеята инвестиционните мерки да бъдат заменени с мерки, улесняващи инвестиционното кредитиране (финансови инструменти за поемане на лихвата, гаранции, пр.);
3. Нужно ли е в ПРСР да има такава палитра от мерки или те трябва да са малко на брой, но по-целенасочени?
4. Необходим ли е по-голям фокус в ПРСР за обществени услуги за дейности извършвани от фермерите и благоприятстващи климата, околната среда, опазване на биоразнообразието, подобряване на почвите, ограничаване въглеродните емисии и пр.?
5. Необходимо ли е задълбочаване ролята на ПРСР по отношение храните, хранителната верига и ролята на фермерите в нея?
6. Ако можете да изберете само три приоритета, които според вас трябва да бъдат най-силно застъпени в новата ПРСР, кои биха били те?
- Инвестиционни мерки в стопанствата;
- Кредитни и гаранционни схеми за стопанствата;
- Развитие на допълнителни услуги и дейности в селските райони;
- Установяване на стопанства на млади фермери и приемственост в стопанствата;
- Дейности, благоприятстващи климата, околната среда, опазване на биоразнообразието, подобряване на почвите, ограничаване въглеродните емисии;
- Управление на риска;
- Качество на храните, хранителна верига и засилване ролята на фермерите в нея;
- Иновации и развойна дейност;
- Образование, обучение, обмяна на опит в стопанствата;
IV. Пазарни мерки
1. Кои според вас са най-успешните пазарни мерки, които се прилагат в Р България?
2. До колко ефективни като цяло са заложените в сегашната ОСП мерки за интервенция на пазара, особено с оглед на изминалите няколко кризи?
3. Одобрявате ли схемите Училищен плод и Училищно мляко и ако не, то какво трябва да се промени в тях?
4. Нужни ли са отделни програми за подпомагане, като например тези в лозаро-винарския сектор, пчеларство и др. или те трябва да са част от ПРСР?
5. Правилно ли би било тези програми да се менажират на ниво ЕК и да са общи за всички или да продължат да се прилагат както досега?
6. От кампания 2016 в Р България се прилага т.н. финансова дисциплина – процентно намаление на директните плащания, като средствата се включват в Резерв за кризи в селскостопанския сектор. Това трябва ли да се запази?
V. Отворени въпроси и опростяване
1. Ако има важна за вас тема, която е пропусната в настоящия въпросник, моля посечете я, заедно с възможното според вас решение.
2. Ако имате конкретни предложения за опростяване действието на схемите и мерките за подкрепа в ОСП, които се прилагат в момента, можете да ги дадете по-долу:
3. Ако имате конкретни предложения за опростяване механизмите за контрол в ОСП с цел намаляване на административното бреме върху фермерите, можете да ги напишете.
