Износът на зърно от България е много по-силен от очакваното заради нарасналото търсене за износ и изключителното качество и количество на пшеничната реколта, както и на постоянно повишаващите се цени на зърнената култура от октомври 2016 г. досега. Това се посочва в доклад на Службата за селското стопанство в чужбина на министерството на земеделието на САЩ, цитиран от електронното издание World-Grain.
По данни на службата през селскостопанския сезон 2016-2017 г., приключващ на 30 юни, износът на пшеница вече е достигнал рекордно ниво заради обилното предлагане, много по-доброто качество и динамичното търсене, като към края на април са изнесени 3,9 млн. тона пшеница, или с 1,5 млн. повече, отколкото за същия период на миналия сезон. Активният износ дори е довел до силен спад на досега натрупаните запаси. Освен това за чужбина са изпратени 374 хил. тона ечемик и 867 хил. тона царевица.
Увеличаването на износа на пшеница е довело до застой в потреблението на вътрешния пазар, компенсирано от ръст в употребата на ечемик и царевица, най-вече за фураж и преработка, отчитат от службата. Оттам наблюдават постепенно понижение на използването на пшеница за производството на храни през последните 10 години, породено от промяната в хранителните навици на населението, в демографското състояние и начина на живот, без да споменават за покупателната способност.
Официалните данни за 2016 г. сочат, че тази тенденция се запазва, като потреблението на хляб, тестени изделия и брашно от домакинствата е намаляло с 1,4% спрямо предходната година до 88 килограма хляб и тестени изделия и 8,9 килограма пшенично брашно на глава от населението. Данните за производството на брашно също сочат известен спад – през 2015 г. са били произведени 503 хил. тона пшенично брашно при 508 хил. тона през 2014 г., като през миналата година производството е останало на същото ниво. Понастоящем от министерството оценяват количеството пшеница, използвана за производството на храни, на 940 хил. тона годишно.
Като цяло потреблението на зърно на вътрешния пазар се стимулира от повишеното търсене на фуражи вследствие на увеличения броя на добитъка и от ръста в производството на етилов алкохол и етанол. Използването на пшеницата за производството на фуражи на вътрешния пазар е нараснало с около 3% спрямо миналия сезон заради доста по-високото предлагане.
Бързо повишаващият се износ и високото качество на зърнената култура обаче доведоха до повишаване на цените, което принуди преработвателните предприятия да се насочат към по-евтини алтернативи като ечемика и царевицата, посочват от министерството. Производителите на мляко и месо пък стабилно увеличават броя на отглежданите за целта животни и птици, а част от предприятията за производство на фуражи успешно ги изнасят за Румъния и останалите съседни държави.
Очаква се доставките на фуражи за чужбина да продължат да нарастват и през сезон 2017-2018 г. вследствие на разширяването на мощностите в част от преработващите предприятия. От службата припомнят също, че България е в процес на одобрение за износ на фуражи за Китай, който се очаква да започне именно от следващия сезон.
По-голямото предлагане на пшеница и царевица е довело до ръст на употребата им за производство на етилов алкохол, използван за спиртни напитки и лекарства, като съотношението между двете култури е 30:70% в полза на царевицата. От министерството оценяват потреблението на пшеница за промишлени цели на около 60 хил. тона през настоящия сезон при използвани за тази цел 50 хил. тона през миналия. Оттам изтъкват, че България е нетен износител на етилов алкохол, като през 2016 г. доставките за чужбина са нараснали с 6,8%, докато износът е намалял с 9%.
